Защото вярваш в любовта

Времето изтичаше. Може би не трябваше да идва на бала, но искаше да види за последен път Катрин. Майкъл спря до една колона, украсена с цветя, и затърси в навалицата.

Не му беше трудно да я открие. Тъй като очевидно не разполагаше с много пари за тоалети, тя се обличаше скромно, стремейки се да е стилна и да сменя често аксесоарите към малкото си рокли. Последствието беше, че никой не коментираше великолепието на роклята или скъпите украшения, но всички виждаха и запомняха зашеметяващата й красота.

Тази вечер Катрин носеше бял сатен и снежнобели перли, вплетени в блестящата тъмна коса, които подчертаваха безупречната й кожа. В залата, препълнена с многоцветни униформи, тя изпъкваше като ангел, изпратен от небето.

Колин стоеше до нея, ръката му я държеше собственически за лакътя. По самодоволното му изражение личеше, че отлично съзнава колко му завиждат другите мъже. Катрин наистина беше най-красивата жена в залата, препълнена с красавици.

Майкъл стисна зъби и започна да си пробива път през множеството. След като се представи на домакинята, той отиде право при Катрин. Колин го нямаше и Катрин бъбреше весело с двамата Моубри.

Когато го видя, очите й светнаха.

— Много се радвам, че можахте да дойдете, Майкъл. Помислих, че вече сте потеглили.

— Имах много задължения, но си казах, че не бива да пропусна този великолепен бал. — Когато музикантите засвириха, той попита: — Ще позволите ли да ви поканя на този танц, Ан? А вие, Катрин, трябва да ми запазите следващия.

Двете кимнаха и Ан му подаде ръка. И нейните очи бяха пълни с напрежение, но годините, прекарани в армията, я бяха научили да пази самообладание. Когато се наредиха сред танцуващите, тя се засмя и разтърси кестенявите си къдрици.

— Още шест или осем седмици ще кипя от енергия, докато добия големината и формата на карета.

Двамата продължиха да разговарят непринудено, докато танцът ги събираше и разделяше. Но щом се върна при Чарлз, Ан забрави всичко на света, освен съпруга си. Двамата се прегърнаха и се понесоха по паркета. Майкъл изпрати безмълвна молитва към небето Чарлз да преживее идващите битки. Силна и искрена любов като тяхната заслужаваше да трае цял живот.

Той се обърна към Катрин и направи церемониален поклон.

— Нали това е моят танц, уважаема?

Тя се усмихна и направи грациозен реверанс.

— Да, милорд.

Едва когато сложи ръка на талията й, Майкъл осъзна, че я беше поканил на валс. При предишните балове съзнателно избягваше тази интимна близост, но тази вечер му се стори съвсем редно да я прегърне. Сигурно никога вече нямаше да танцуват заедно.

Катрин се почувства в обятията му съвсем естествено, сякаш хиляди пъти бяха танцували валс. Двамата се отдадоха на музиката и изпълняваха стъпките с полузатворени очи. Тя беше лека като ангел и в същото време беше жена от плът и кръв, земно същество, пулсиращо от живот.

Двамата се въртяха безмълвно по паркета, все по-бързо и по-бързо и скоро по запотените й слепоочия полепнаха влажни къдрички. Вратната й вена запулсира по-бързо и Майкъл усети непреодолимо изкушение да притисне устни в нежната кожа. Меката извивка на ухото, което се виждаше под вдигнатата коса, също подканваше за милувка, а съвършената заобленост на гърдите щеше да го преследва в сънищата му, докато е жив.