Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
Преди да е успял да довърши, Кенет замахна и го удари с юмрук под брадичката. Колин се свлече в безсъзнание между двамата и Кенет обясни сухо:
— Реших, че е по-добре да го направя, преди да си го убил.
Кенет прекаляваше. Майкъл кимна мрачно и му помогна да отнесат Мелбърн по стълбите на втория етаж. Щом стигнаха пред спалнята, Кенет почука на вратата.
Катрин отвори след минута. Тъмната коса беше разпусната по раменете, халатът беше наметнат на раменете й и разкриваше тънката нощница. Тя изглеждаше отпусната и сънена и беше безкрайно привлекателна. Майкъл веднага сведе поглед. Кръвта запулсира в слепоочията му.
— Какво се е случило? — попита тихо тя.
— Не се бойте, Катрин, Колин не е ранен — обясни спокойно Кенет. — Малко се е понапил, паднал е в обора и си е ударил брадичката. Нищо сериозно.
Тя отстъпи и задържа вратата.
— Моля, внесете го вътре и го сложете на леглото.
Когато внесоха пияния, Майкъл видя как ноздрите й се издуха от вонята на алкохол и парфюм. В този момент, той разбра, че Кенет беше прав. Катрин знаеше, че мъжът й се забавлява с други жени, но приемаше с достойнство участта си. Майкъл изпита силно възхищение към нея и отново му се дощя да налага с юмруци Колин, докато го превърне в кървава маса.
Двамата положиха безжизненото тяло на леглото и Кенет му изу ботушите.
— Ще се справите ли сама, Катрин?
— О, да, не ми е за първи път. — Тя въздъхна и добави с принуден хумор: — За щастие това не се случва често. Благодаря ви, че го донесохте.
Думите бяха отправени и към двамата, но тя не посмя да погледне Майкъл. От деня в градината двамата избягваха да се гледат.
Мъжете й пожелаха лека нощ, излязоха от съпружеската спалня и безмълвно се запътиха към другото крило. Майкъл неохотно призна пред себе си, че се гневеше не само защото забележките на Мелбърн бяха вулгарни и недостойни за джентълмен.
Най-страшното беше, че всичко, което беше казал пияният съпруг, отговаряше на истината.
9
Рано на другата сутрин Майкъл тъкмо довършваше закуската си, когато в трапезарията влезе Колин. Тъй като нямаше никой друг, Майкъл не можеше да се направи, че не е забелязал присъствието му.
Колин се запъти право към каната с кафе.
— Не си спомням нищо, но жена ми каза, че миналата нощ вие и Уайлдинг сте ме отнесли горе. Много ви благодаря.
Зарадван, че Колин не си спомня нищо, Майкъл отвърна:
— Трябва да благодарите на коня си, че ви е довел вкъщи.
— Цезар е най-умният кон, който съм имал. — Колин си наля с несигурна ръка голяма чаша кафе. — Главата ми бучи, сякаш е била улучена от гюлле, но си заслужавам болките. На моята възраст би трябвало да знам, че е глупаво да смесвам бира, бренди и вино.
Физиономията му беше толкова жалка, че Майкъл неохотно отговори на усмивката му. Изведнъж разбра, че ако Колин не беше женен за Катрин, той щеше да го харесва. Или поне да бъде толерантен към грешките му. Опита се да се отнася с Колин така, сякаш Катрин не съществуваше, и заговори любезно:
— Наистина дяволска комбинация. Имате късмет, че днес можете да се движите.
— Нямам друг избор. — Колин добави мляко и захар в кафето си и отпи голяма глътка. — Трябва веднага да отида в полка и да се върна навреме, за да придружа жена си на бала у дукеса Ричмънд.
Явно беше невъзможно да не споменават Катрин.
— Тя ще се радва, че сте с нея — отвърна с привидно равнодушие Майкъл.
Колин изкриви лице.
— Не обичам тези покани, но балът е много важен и не бива да го изпускам.
— Тогава ще се видим там. — Майкъл изпи кафето си и излезе от трапезарията. Искаше да презира Мелбърн, но заради Катрин се надяваше мъжът й да е дружелюбен, почтен и надежден. Защо животът беше такава дяволска бъркотия от сиви тонове? Черното и бялото бяха по-прости.
Щом излезе навън, той погледна към небето и разтри лявото си рамо. Бурята наближаваше.
— Капитан и мисис Мелбърн. Капитан и мисис Моубри — оповести лакеят.
Катрин влезе в балната зала и примигна. Сцената беше зашеметяваща. Светлината на излъсканите полилеи се отразяваше в ярко оцветените завеси и тапетите с розови шарки, падаше навън през отворените прозорци върху уличната настилка.
— Въздухът вибрира от напрежение — пошушна в ухото й Ан.
— Всеки втори човек в Брюксел твърди, че е видял лично трима конни куриери, които днес следобед са препускали като бесни към главната квартира — отвърна също така тихо Катрин. — Явно нещо се е случило, но въпросът е какво и къде.