Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
— Божичко! — изплака тя и побеля като платно. — Да не би Чарлз…
— Не, мадам — прекъсна я той. — Точно обратното. Господарят ме изпрати да ви кажа, че двамата с капитан Мелбърн са добре.
Катрин го покани в кухнята, за да чуят разказа му.
— Имаше грозна битка между маршал Ней в Катр-Бра и нашите, но кавалерията пристигна чак накрая, та изобщо не се доближихме до неприятеля. Казват, че херцогът едва не бил пленен от група френски улани. Прескочил цял ров с шотландците на Гордън, за да се спаси. — Ферис поклати глава. — Шотландските полкове били разкъсани на парченца. Бедните хорица.
Катрин му поднесе студено печено и бира и го подкани да се нахрани добре. Помисли с мъка за веселите млади шотландци, които бяха танцували на бала. Колко от тях бяха останали живи?
— Как завърши сражението?
Ферис вдигна рамене.
— Не знам кой е победил, но поне не сме загубили. Казват, че самият Наполеон нападнал пруската армия. Блюхер има повече хора и ако са се били добре, французите са се оттеглили.
— Надявам се да излезеш прав — отвърна задъхано Ан. — Къде е стрелковата бригада? Знаеш ли нещо за полка на лорд Кениън?
— Стрелците бяха в самия център, но капитан Уайлдинг е жив и здрав. — Ферис отпи голяма глътка ейл. — Сто и пети не се намеси — оставиха ги в резерва.
Сигурно защото войниците бяха неопитни. Катрин се помоли сто и пети да стане завинаги в резерва и да не участва в нито една битка. Майкъл и хората му щяха да се разочароват, но не и тя.
След като се нахрани, момъкът помоли да посети Елспет Маклеод, младата шотландска бавачка на Ан. Двамата се обичаха. Той прекара половин час при любимата си, после бързо оседла коня си, за да се върне в армията.
Катрин си легна с натежало от болка сърце. Искаше й се да вярва, че французите са разбити, но дълбоко в себе си знаеше, че най-лошото предстои.
Отзвуците от първата битка се появиха рано на следващата сутрин. Моли погледна през прозореца и извика възбудено:
— Мамо, на улицата има ранени войници!
Викът й раздвижи цялото домакинство. От прозорците на горния етаж се виждаше цялата улица. Ранени мъже, вървели през цялата нощ, влизаха в града през Намюрската порта.
— Отивам да донеса чантата с превръзките — проговори с побелели устни Катрин.
— Сигурно ще искат вода. — Ан сведе глава към децата, които се гушеха в полите й. — Моли, много ти благодаря, че забеляза навреме войниците. Джейми, ще ми дадеш ли количката си, за да нося вода?
Момчето кимна сериозно.
— И аз ще дойда, мадам — намеси се Елспет. — Имам шест братя и знам как да превързвам рани. — Другите слуги също изявиха готовност да помогнат с каквото могат.
Ан нареди на децата да останат в къщата с готвачката. Ейми, по-голяма и по-решителна, изобщо не попита позволяват ли й да помага, а грабна количката и се втурна след Ан. Катрин искаше да й нареди да си остане вкъщи, но не посмя. Дъщеря й беше свикнала с гледката на страданието.
Когато излязоха на Рю дьо Намюр, улицата се бе превърнала в импровизиран лазарет. Освен ранените, които можеха да вървят, през портата трополяха десетки коли с тежко ранени. Гражданите на Брюксел и чужденците бяха излезли от къщите си, за да работят рамо до рамо и да облекчат страданието им. Някои водеха войници в квартирите си, други носеха одеяла, сламеници и чадъри, за да ги предпазват от парещото слънце. Катрин видя как една монахиня и едно момиче с вид на проститутка заедно вдигнаха белгийското войниче, рухнало до стената на близката къща. Аптекарите раздаваха лекарства и превръзки.
Опитът, придобит на полуострова, й помогна. Тя извика няколко леко ранени, почисти и превърза раните им. След сковаващото напрежение на вчерашния ден изпитваше истинско облекчение, че може да се занимава с нещо. Докато Ейми разпределяше водата, Ан взе бележника си и започна да пише писмата и завещанията на умиращите мъже, за да ги изпрати на близките им.
Катрин тъкмо отстраняваше остатъци от плат и златни ширити от едно окървавено, мръсно рамо, когато добре познат глас със силен шотландски акцент заговори зад гърба и:
— Знаех си, че ще ви намеря тук, момиче.
Вдигна глава и видя посивялата коса и окървавената бяла престилка на приятеля си Иън Кинлок, благословен от бога хирург.
— А аз си знаех, че ще изминете дългия път от Лондон, за да присъствате на поредното клане — отговори с принудена веселост тя. — Благодаря на бога, че сте тук, Иън. Сержантът се нуждае от хирургическа помощ.