Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
…А Роман го няма никакъв, сигурно е на работа.
Альона ми каза, че може още сега да обсъди с мен най-подробно всичко и че тъкмо вчера е видяла чудни дантелени пликове, не много скъпи, само двеста долара.
Затворих телефона и си помислих — Альона ще пътува в чужбина. Олга ще се развива професионално, непрекъснато ще ходи по купони, на театър или на боулинг, а аз ще се радвам да наблюдавам как расте мъникът.
Да раждаш на трийсет и шест е много опасно — ами ако след двайсетина години ме вземат за баба?
Отново се обади Женка и ме накара да се настроя позитивно с помощта на автотренинга. Автотренингът е много просто нещо, трябва само да легнеш, да затвориш очи, да отпуснеш ръце, крака и глава и да си повтаряш със задгробен глас, отпуснал и ченето си: „Много съм щастлива, дори прекалено, и Мура също много ще се зарадва, а най-много ще се зарадва Лев Евгенич (обожава да взема топките на децата и да си играе с тях).“
Случайно заспах, а като се събудих, се оказа, че автотренингьт ми е помогнал извънредно много — аз съм абсолютно щастлива и сега ще позвъня на Роман.
— Да се срещнем довечера. Имам лекции от осем, тъй че нека да е в шест и половина в Лятната градина — предложих аз. — Не-не, нищо не е станало (защо да плаша човека!), просто трябва МНОГО СПЕШНО да говоря с теб за нещо МНОГО ВАЖНО, не се притеснявай.
Винаги е важно предварително да обмислиш предстоящия труден разговор и аз много подробно обмислих как по-разумно да го проведа. Има няколко варианта, за улеснение ще ги разгледаме по точки.
Вариант първи
1. Уж случайно срещам Альона.
— Ох, колко хубава двойка сте! Какви хубави деца ще имате! — възкликва с умиление Альона сякаш между другото.
Предполагаема реакция на Роман: радва се, иска да има красивите деца веднага.
Забележка: Да не забравя да подуча Альона.
2. Уж случайно завеждам Роман в аптеката и се съветвам с него какъв тест за бременност е най-добре да си купя. Купувам теста.
Предполагаема реакция: изпълнен е с радостно нетърпение по-бързо да научи резултатите от теста.
Забележка: Да не забравя да мина през аптеката. И къде ли в Лятната градина мога да ползвам теста?
3. След покупката на теста игриво наричам Роман „тати“
Предполагаема реакция: умиление.
Забележка: Понякога може да го наричам и „татенце“
Вариант втори (обикновен разговор)
Кратки тезиси на разговора.
1. Аз чакам дете.
Предполагаем отговор на Роман: „Не ти, а ние!“
2. Аз съм самостоятелна жена и ще отгледам детето си сама.
Предполагаем отговор: „Ще отгледаме нашето дете заедно.“
3. Не искам да се омъжвам за теб, защото си женен.
Предполагаем отговор: не мога да си представя какво би казал. И това е много добре, защото във всеки план трябва да присъства елемент на неопределеност.
4. Помогни ми да си намеря лекар! (Забележка: Да не забравя да си сложа черна баретка и да седна на пейката.)
Предполагаем отговор: „Хубава работа, като на кино — тя чака дете, а той не го иска, той е подлец, а тя — светица.“ (Забележка. Ами ако Роман не знае текста на любимия ми филм „Москва на сълзи не вярва“?)
Разхождахме се в Лятната градина от шест и половина до осем без десет. Беше много тъжен разговор. Роман за първи път каза, че ме обича (мъжете гледат да избягват тези чудни думи „обичам те“ и може би са прави, защото след тях душата ти се изпълва с печал, сякаш нещо отлита завинаги), че след лятото съм му станала най-близкият човек, съм необикновена (ура!) и за нищо на света не иска да се раздели с мен. Не разбрах защо спомена за раздяла, не съм му казвала нищо такова.
— Ще помисля какво да правим — каза Роман много мъжки и отговорно. Но, от друга страна, подчерта, че още не познава дъщеря ми (това е вярно, аз по принцип не запознавам Мура, Лев Евгенич и Сава Игнатич с хората, с които имам връзки) и че ни предстоят много трудности, но дали ни е нужно това…
И аз проявих същото благородство и му изброих точки 1, 2 и 3. По точка 3 („Не искам да се омъжвам за теб, защото си женен“) Роман кимна с глава и отвърна „Да, да, естествено“.
Толкова ми дожаля за него! Ситуацията е толкова сложна…
Да предположим, че Роман ме обича и иска да имаме дете. И че не обича жена си, но пък те вече имат дете. Ако той и без това смяташе да ги напусне, всичко би се уредило, но до днешния разговор той изобщо не бе мислил да ги изоставя. Излиза, че интересите на новото му дете като че зачеркват интересите на старото му дете, а това не е редно, така не бива.
Успокоих Роман, казах му да не се разстройва, че всичко ще се нареди някак, че трябва да се отнасяме към това като към най-голямата радост на света и че тази наша радост в никакъв случай не бива да се превръща в нещастие за жена му и детето му.