Бриджет Джоунс: на ръба на разума
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бриджет Джоунс: на ръба на разума». Краткое содержание книги:
Беше малко като на Коледа или по-точно когато някой от семейството е умрял и в суматохата нищо не е нормално, тъй че хората не мислят за загубата, защото ги отвличат толкова други неща. Лошото започва, когато животът потече в старото си русло, но без изгубения човек. Като сега например.
7 ч. вечерта. Дива радост! Като се прибрах, лампичката на телефонния ми секретар светеше.
— Здрасти, Бриджет, Марк е. Не знам къде беше снощи, но както и да е, просто проверявам. Ще те потърся по-късно.
Ще ме потърси по-късно. Хммм. Това предполага да не му се обаждам.
7,13 ч. вечерта. Не се обажда. Не съм сигурна каква е правилната процедура. Най-добре да звънна на Шарън.
На всичкото отгоре косата ми е полудяла, сякаш ми съчувства. Странен е начинът, по който косата се държи нормално седмици наред и изведнъж в рамките на пет минути побеснява, сякаш заявява, че е време да бъде подстригана, като бебе, което започва да реве, когато е гладно.
7,30 ч. вечерта. Пуснах телефонното съобщение на Шарън и я запитах:
— Да му се обадя ли?
— Не! Остави го да страда. Ако те е зарязал, а после е променил решението си, ще трябва да се потруди да докаже, че те заслужава.
Тя е права. Да. Тв. ще остоявам правата си спрямо Марк Дарси.
8,35 ч. вечерта. Дали? Може да е тъжен. Гадно ми е, като си го представя сам и тъжен, облечен с фланелката на „Нюкасъл — Юнайтед“. Може пък да му звънна и да разнищя цялата работа.
8,50 ч. вечерта. Тъкмо се канех да се обадя на Марк и да му избръщолевя колко го харесвам и как всичко е било просто недоразумение, когато, за щастие, се обади Джуд, преди да съм вдигнала слушалката. Споделих й краткото си, но тревожно положително настроение.
— Значи пак си в пристъп на Отхвърляне?
— Да — неуверено измънках аз. — Може би да му се обадя утре?
— Не, ако искаш пак да се съберете, трябва да избягваш всякакви сцени. Затова изчакай четири-пет дни, докато възвърнеш присъствието на духа си, а после, да, няма нищо лошо в това да му се обадиш за лек, приятелски разговор, просто да му дадеш да разбере, че всичко е наред.
11 ч. вечерта. Не се обади. Майната му. Толкова съм объркана. Светът на свалките е като някаква гадна игра на блъфиране и двойно блъфиране, при което мъжете и жените стрелят един по друг от различни страни на барикадата. На пръв поглед има определени правила, към които да се придържаш, но никой не знае какви са те, тъй че всеки си ги измисля сам. И най-накрая те зарязват, защото не си играла по правилата, но как би могла, когато не знаеш какви са?
25 февруари, вторник
Бр. пъти минаване с колата край къщата на Марк Дарси да видя дали свети 2 (или 4, ако броим и обратния маршрут). Бр. набирания на 141 (така че да не може да проследи обаждането ми, ако набере 1471), а после звънене на телефонния му секретар с едничка цел чуване на гласа му 5 (лошо) (все пак е мн. добре, че не оставих съобщение). Бр. проверки на номера на Марк Дарси в телефонния указател, само за да се убедя, че още съществува 2 (съвсем умерено), процент набрани телефони по мобифона, за да пазя телефона свободен, в случай че се обади 100. Процент обадили се, предизвикали яростното ми раздразнение, задето не са Марк Дарси, стига да не се обаждаха да поговорим за МаркДарси, и бързо замолени да прекратим разговора час по-скоро, за да не пречим на обаждането на МаркДарси 100.
8 ч. вечерта. Току-що се обади Магда да пита как е минало гостуването у Ребека. Не усетих как й издрънках всичко.
— Слушай, ако го вземеш още веднъж, отиваш в ъгъла! Хари! Извинявай, Бридж. Е, и какво казва той за всичко това?
— Не съм говорила с него.
— Какво? Но защо?
Обясних й за съобщението на телефонния секретар и цялата теория за ластика, емоционалното нараняване и това, че твърде много ме харесва.
— Бриджет, ти си направо невероятна. В цялата случка няма нищо, което да подсказва, че те е зарязал. Просто е бил в лошо настроение, защото те е хванал да се натискаш с друг.
— Не съм се натискала с никого. Беше ми натрапено насила!
— Но той не може да чете мисли. Откъде да знае как се чувстваш? Трябва да общувате. Веднага го извади от устата си! Идваш с мен. Качваме се горе и отиваш в ъгъла.
8,45 ч. вечерта. Може пък Магда да е права. Може просто да съм решила, че ме зарязва, а той изобщо да не е имал предвид това. Може би в колата е бил прекалено разстроен от оная работа с целувката и е искал аз да кажа нещо, а сега да мисли, че го отбягвам!! Ще му се обадя. Това им е лошото на съвременните (или бивши) връзки — няма достатъчно общуване.