Синеокият варварин
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синеокият варварин». Краткое содержание книги:
Трябваше да го разочарова, колкото и да не му се искаше.
— След като е посетителка, не може да бъде купена.
— Как тогава да я получа за себе си?
— В повечето случаи трябва да се пита самата жена. Дали тя е съгласна.
— Глупаво е вземането на едно такова важно решение да се оставя на жена. Няма ли мъж, с който да се договори човек по този въпрос?
— Тук вече не става дума за купуване, Фалон. Ако наистина искаш жената, ще трябва да я вземеш като своя другарка в живота, а аз се съмнявам, че си готов за това.
— Не съм. А и тя ще откаже, дори да я питам, тъй като се страхува от мен.
Тези думи изпълниха Далден със съчувствие.
— Посетителите обикновено се страхуват от воините. Дори нашите жени се страхуват от тях, когато стане дума за първия им път. Това е нормално.
— Аз също се опитах да му го обясня — обади се Джадел.
— А аз пък ти казах, братко, че страхът й се появи след това.
— Искаш да кажеш, че вече си я имал?
Кимването на Фалон бе толкова отривисто, че почти не се забеляза.
— Можеш ли да ми предложиш някаква алтернатива?
— Тъй като единственото ти желание е да я притежаваш, най-добре е да се надяваме, че е катратерийка. Точно в този момент те вероятно биха изпълнили всяка твоя воля, в това число и да наредят на някоя от своите жени да те приеме… поне временно. Случайно да си разбрал от коя планета е?
— Не.
— Това ще бъде първото, което ще трябва да научим след новия изгрев. Но ако решиш, че искаш да имаш жената не само като робиня, бих могъл да помоля майка си да поговори с нея, за да успокои страховете й. Тя общува добре с посетители, тъй като познава начина им на мислене и знае какво ги притеснява. И е прекрасен пример за това колко щастлива може да бъде една посетителка, свързала живота си с воин.
Глава 11
Майката на Далден не беше ни най-малко щастлива, когато затръшна вратата на спалнята си късно същия следобед… или по-скоро опита да го направи. Вратата бе прекалено голяма и тежка, за да се затвори с нужната скорост, която да предизвика хубаво затръшване. В този случай обаче тя дори не успя да се затвори, защото бе спряна от Чалън, последвал Тедра в стаята.
Той също не бе щастлив.
— Жено, ще трябва да поговориш непременно с мен за това.
— Как можа? И то без да ми кажеш!
За момент му се прииска да предизвика онзи високопоставен крал от Сентури III, задето бе заявил арогантно, че щял да победи шампиона след привършването на игрите и в резултат — да спечели Шанел за себе си. Щом бе чула това, Тедра бе попитала какво общо имал бъдещият шампион с дъщеря й. Бяха й казали, че Шанел е обещана като награда за победителя. Чалън бе принуден да обясни на човека, че не е разбрал правилно. Воините знаеха какви са правилата на състезанията. Затова пък на посетителите трябваше да им се обяснява, че победата не означава непременно получаване на наградата.
Злото обаче бе сторено. Тедра не бе изчакала да чуе всичко. Беше се измъкнала тихичко, за да се върне в двореца. Но Чалън познаваше добре своята другарка в живота. И не виждаше нищо успокоително в безмълвното й оттегляне. Тя бе на ръба на престъплението и си бе тръгнала разумно, преди да го е извършила публично.
А сега я проследи как се спуска към леглото и започва да го удря с юмруци. Обикновено в такива случаи, когато имаше нужда да налага нещо, казваше на Марта да повика Корт. Но в момента той имаше задължението да пази Шанел и не можеше да бъде отклоняван от него.
Чалън търпеливо изчака Тедра да излее поне част от яростта си, като много добре си даваше сметка, че всъщност тя е насочена към него, а не към леглото или към Корт. Както обикновено бе трогнат от мисълта, че другарката му бе предпочела да не атакува лично него и се задоволяваше с някакви заместители. Това бе доказателство за дълбоката й любов — по-силна от най-силния гняв. Колкото и иронично да звучеше, но когато бе леко раздразнена, тя се спускаше върху му без никакво колебание. Чувстваше ли обаче, че не се владее от ярост, никога не поемаше риска да го атакува, от страх да не го нарани.
Така той разполагаше със сигурен индикатор за степента на нейното недоволство и сега определено бе изправен пред сериозен проблем.
Когато най-сетне заговори, тя все още не бе приключила с млатенето.
— Не ти казах причината за тези състезания, тъй като знаех, че ще реагираш точно така.
Тедра вдигна поглед само колкото да изръмжи:
— И си бил дяволски прав, но както виждаш, не ти се размина!
— На теб отдавна ти е известно, че пред мен стои проблемът да намеря подходящ другар в живота на дъщеря си.