Синеокият варварин
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синеокият варварин». Краткое содержание книги:
— Моята дъщеря сама ще си го намери. Казвала съм ти го стотици пъти.
— А аз пък съм ти казвал не знам колко пъти, че не ще я лиша от своята защита, като я оставя в ръцете на мъж, който не може да я пази така добре като мен. Знаеш това, чемар.
Логиката на воина накара Тедра да завре чаршафите в лицето си, за да се накрещи на воля, след което се обърна рязко и погледна Чалън право в очите.
— Ти си я превърнал в награда, в плячка! Защо не я обяви на търг?
— Аз виждам по-различно нещата. Събрах най-добрите воини в страната, за да реша кой притежава най-големи способности и умения. А след това тя ще може да избира сред получилите моето одобрение.
— Ще може, така ли? — Тедра присви очи. — И за колко „най-добри“ става дума? Трийсет? Четирийсет?
— Петима.
— Не се приема! Трябва да бъдат поне десет. В противен случай не бих и помислила за подобно нещо.
— Ние тук не се пазарим, жено. Аз вървя срещу здравата логика, като я оставям да избира измежду петима, при положение че петият може да бъде победен от четиримата преди него.
— Ами ако тя не желае нито един от тези петима? Ами ако й са противни?
— Търсиш трудностите, преди да са дошли. — Обви с ръце кръста й и я придърпа, така че телата им се докоснаха. — Знаеш, че искам щастието й, чемар, но тя трябва да бъде не само щастлива, а и добре защитена. Ти самата също не би желала да бъде другояче.
— Това ми се струва невъзможно — въздъхна Тедра.
Вече бе получила секретната информация, че Шанел не иска да се свързва с воин, нещо, което Чалън все още не знаеше. А и нямаше да постигне нищо, ако му кажеше.
Тедра подпря брадичка върху широката му гръд и вдигна поглед нагоре към лицето му. В нейния свят го смятаха за варварин; не беше лесно да обичаш варварин, но тя го обичаше. Обичаше го до полуда. Но познаваше и слабостите му, в това число и неспособността му да разбира женските страхове, за което отчасти бе виновна и тя самата, тъй като се страхуваше от много малко неща и дори когато се страхуваше, стисваше зъби и се спускаше с главата напред в проблема. Дъщеря й обаче не беше като нея. През целия си живот бе толкова добре защитавана и пазена…
— Тя ще се ужаси, когато разбере, че всички тези мъже се състезават за нея — промълви Тедра.
— Защо ще се ужасява? Никога не я е смущавал фактът, че всичките ми воини й имат мерак.
— Може би просто никога не го е забелязвала.
— Как може да не го е забелязвала? Преди заминаването й се беше стигнало дотам, че след залез никога не можехме да разчитаме на слугините, когато тя бе наоколо.
Тедра скри усмивката си, като завря лице в гърдите му. Бе изпитвала единствено гордост от факта, че толкова много мъже желаят дъщеря й и бе достатъчно да прекарат известно време в нейно присъствие, за да имат след това нужда от услугите на някоя от дарашките жени.
Изведнъж започна да разбира малко по-добре какво бе накарало нейния другар в живота да организира тези състезания. Прекалено много воини бяха искали Шанел и макар той да предпочиташе тя да се свърже с някой от добре познатите му, на Тедра й бе ясно, че не можеше да реши в полза на един или друг, като пренебрегне останалите.
— Имаш ли намерение да й кажеш? — попита Чалън.
— И да проваля още първия ден от завръщането й у дома? И без това ще разбере съвсем скоро, когато приключат състезанията и дойде ред да избере един от финалистите… О, Звезди! Ти ще я дадеш само след няколко дни, нали? Чалън, та тя току-що се върна! Не съм я виждала от толкова време! Не можеше ли да почакаш?
— Цялата работа се проточи вече прекалено дълго.
— Значи ще я загубя? — прошепна безнадеждно Тедра.
— И къде мислиш, че ще отиде тя? Нали ще я искат кан-ис-транските воини? Няма да изчезне толкова далеч, че да не можеш да я посещаваш.
— Да не си забравил, че в състезанията участват и посетители?
— Точно ти настоя да допусна участието им. Аз обаче нямам намерение да избера посетител за дъщеря си.
— Дори и високопоставеният крал Джоран, който е убеден, че може да се справи с победителя на всички воини?
— Особено него — в никакъв случай. Не бих избрал този надут високопоставен крал. По-скоро бих…
Тедра така и не разбра какво би направил по-скоро нейният другар в живота, тъй като в този момент на вратата леко се почука.
— Майко, там ли си?
Тедра се отскубна от обятията на Чалън.
— Влез, скъпа. — Когато Шанел се появи, майка й, доволна, че я закрива с тялото си, я прегърна и прошепна в ухото й: — Гушни си лицето в рамото ми. Ако баща ти види тези подути устни, ще убие онзи, който ги е подредил така. — А после се обърна към своя другар в живота. — Какво ще кажеш да ни оставиш насаме, скъпи? Бих искала да поговоря малко с дъщеря си преди вечеря.