![Няма втори шанс [No Second Chance - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/2/0/9/nyama-vtori-shans-no-second-chance-bg-download.jpg)
Няма втори шанс [No Second Chance - bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерия Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Няма втори шанс [No Second Chance - bg]». Краткое содержание книги:
— Не, съжалявам.
Лени сви рамене и се спря на баскетболния мач по „И Ес Пи Ен“. Няколко минути го следяхме мълчаливо. Аз пръв наруших мълчанието.
— Защо не сте ми казали, че Рейчъл се е развела?
Лени направи болезнена гримаса и вдигна длан сякаш да спре пътно движение.
— Какво има? — попитах.
— Замръзна ми мозъкът. — След като се окопити, обясни: — Винаги пия прекалено бързо.
— Защо не ми казахте?
— Смятах, че не говорим на тази тема.
Изгледах го.
— Не е толкова просто, Марк.
— Кое?
— Рейчъл е изживяла някои тежки моменти.
— Както и аз.
Лени наблюдаваше играта с пресилено внимание.
— Какво се е случило с нея, Лени?
— Не е моя работа. — Той поклати глава. — Дори не си я виждал от кажи-речи петнайсет години.
Всъщност бяха четиринайсет.
— Горе-долу — уточних аз.
Очите му обходиха стаята и се спряха на фотография на Моника и Тара. Отмести поглед и плъзна чашата си по масата.
— Трябва да спреш да живееш в миналото, приятел.
Облегнахме се назад, преструвайки се, че гледаме мача. Да спра да живея в миналото, каза. Загледах фотографията на Тара и се запитах дали няма предвид нещо повече от Рейчъл.
Едгар Портман вдигна кожената каишка на кучето. Задрънка с веригата. Неговият Бруно, шампион порода бул мастиф, препусна към него с бясна скорост. Бруно бе спечелил отличие „Най-добър в породата“ на изложбата за кучета в Уестминстър преди шест години. Мнозина вярваха, че Бруно притежава и всички качества за купата за „Най-добро представяне“. Но Едгар предпочете да го пенсионира. Искаше го само за себе си.
Хората разочароваха Едгар, но кучетата — никога.
Бруно изплези език и замаха с опашка. Едгар закачи каишката за нашийника. Канеха се да направят едночасова разходка. Едгар огледа писалището си. Върху полираната му повърхност лежеше картонен пакет, идентичен с оня, който получи преди осемнайсет месеца. Бруно заскимтя. Едгар се запита дали скимтеше от нетърпение, или усещаше страха на господаря си. Може би и двете.
И в двата случая Едгар се нуждаеше от чист въздух.
Пакетът отпреди осемнайсет месеца претърпя всички възможни съдебни експертизи. Полицията не узна нищо. Едгар бе убеден, че некадърниците от следствието пак ще ударят на камък. Преди осемнайсет месеца Марк не го послуша. Едгар се надяваше, че тази грешка няма да се повтори.
Тръгна към вратата. Бруно водеше. Изпита задоволство, когато излезе навън и вдиша дълбоко свежия въздух. Не че променяше настроението му, но все пак помагаше. Едгар и Бруно поеха по обичайния маршрут, но нещо накара Едгар да свие надясно. Семейното гробище. Виждаше го толкова често всеки ден, че всъщност бе престанал да го вижда. Никога не посещаваше надгробните плочи. Но днес те неочаквано го притеглиха. Изненадан от отклонението, Бруно го последва неохотно.
Едгар прекрачи ниската ограда. Кракът му пулсираше. Старост. Разходките му се удаваха все по-трудно. Започна често да прибягва до бастун. Беше купил един, за който се твърдеше, че бил използван от Дашиъл Хамет, докато боледувал от туберкулоза, но по неизвестна причина Едгар никога не го вземаше при разходките с Бруно. Струваше му се неуместен.
Бруно се поколеба, после прескочи оградата. Застанаха заедно пред двата най-пресни гроба. Едгар се помъчи да избегне размислите за живота и смъртта, за богатството и относителното щастие от него. По-добре другите да си блъскат главите над това. Даваше си сметка, че навярно не е бил много добър баща. Но пък се беше учил от своя баща, който на свой ред се бе учил от своя. Вероятно тъкмо тази негова сдържаност го бе спасила в крайна сметка. Ако бе обичал децата си съпричастно, ако бе дълбоко свързан с техния живот, надали щеше да преживее смъртта им.
Мастифът отново заскимтя. Едгар се вгледа дълбоко в очите на своя любимец.
— Време е да тръгваме, момче — произнесе той благо.
Входната врата на къщата се отвори. Едгар се обърна и видя Карсън, който тичаше към него. Забеляза изражението върху лицето на брат си.
— Боже господи! — провикна се Карсън.
— Явно си видял пакета.
— Да, разбира се. Обади ли се на Марк?
— Не.
— Хубаво — реагира Карсън. — Това е номер. Баламосват ни.
Едгар замълча.
— Не си ли съгласен? — попита Карсън.
— Не знам.
— Не е възможно да вярваш, че е още жива.
Едгар подръпна каишката.
— Най-добре да изчакаме резултата от експертизите. Тогава ще знаем със сигурност.
Обичам да работя нощем. Винаги съм обичал. Извадих късмет с избора си на професия. Обичам си работата. За мен тя никога не е била хамалогия, нито досадна необходимост, за да имам храна на масата. Тя е моето убежище. Като наточен атлет, забравям всичко, докато играя мача. Влизам в зоната. И съм на върха си.