![Няма втори шанс [No Second Chance - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/2/0/9/nyama-vtori-shans-no-second-chance-bg-download.jpg)
Няма втори шанс [No Second Chance - bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерия Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Няма втори шанс [No Second Chance - bg]». Краткое содержание книги:
След операцията двамата с нея рухнахме на една кушетка. Зия развърза хирургическата маска и я остави да падне върху гърдите й.
— Фасулска работа — изпъшка Зия.
— Амин — присъединих се към нея. — Как мина срещата ти снощи?
— Като изсмукана съм. Но не в буквалния смисъл.
— Съжалявам.
— Мъжете са пълна скръб.
— На мен ли го казваш?
— Съвсем се отчаях — изсумтя тя. — Направо ми идва пак да спя с теб.
— Я стига, толкова ли лош вкус имаш бе, жена?
Усмивката й е ослепителна — искряща белота на черен фон. Висока е към метър и осемдесет, има загладени мускули и толкова високи и остри скули, че човек се опасява да не пробият кожата й.
— Кога ще тръгнеш и ти по срещи? — попита ме тя.
— Че аз ходя по срещи.
— Имах предвид такива, при които се стига до секс.
— Не всички жени са лесни като теб, Зия.
— Колко жалко — въздъхна тя, ощипвайки ме весело по ръката.
Зия и аз спахме веднъж, но и на двамата ни беше ясно, че няма да се повтори. Всъщност така се запознахме. Хващахме си по някого през първата година на следването. Да, за по една нощ. Имал съм предостатъчно такива свалки за по една нощ, но съм запомнил само две. Първата доведе до катастрофа. А втората — тази — доведе до приятелство, което ще ценя завинаги.
Беше осем и половина вечерта, когато най-сетне свалихме стерилните хирургически дрехи. С колата на Зия — дребосък марка „Бе Ем Ве мини“ — отидохме до супера „Стоп-енд-Шоп“ на „Нортуд Авеню“, където си харесахме разни лакомства. Зия дърдореше нонстоп, докато търкаляхме количките между редиците. Приятно ми е да я слушам. Това ме изпълва с енергия. На деликатесния щанд Зия си издърпа номерче и зачете специалитетите, при което се намръщи.
— Какво? — попитах.
— Продават шунка от глиганска глава.
— И какво от това?
— Глиганска глава — повтори тя. — Кой рекламен гений е измислил това име? Сигурно си е казал: „Имам идея. Я да наречем нашия първокачествен студен деликатес на най-гнусното животно. Не, чакай. Още по-добре, да го наречем на главата му“.
— Ама ти винаги си купуваш от него — напомних й.
Зия се замисли.
— Прав си.
Наредихме се на касата. Зия сложи продуктите пред себе си, а аз поставих разделителя и взех да разтоварвам количката си. Пълна касиерка отмяташе покупките й на електронното устройство.
— Гладен ли си? — попита ме Зия.
Свих рамене.
— Бих хапнал нещо в „Гарбо“.
— Да идем заедно. — Погледът й се зарея над рамото ми и неочаквано се закова. Тя присви очи и лицето й трепна. — Марк?
— Да.
Тя махна с ръка.
— Няма начин.
— Какво?
Все още загледана над рамото ми, Зия ми направи знак с брадичка. Обърнах се бавно и щом я видях, усетих познатото бодване в гърдите.
— Виждала съм я само на снимки — уточни Зия, — но това не е ли…
Успях да кимна.
Беше Рейчъл.
Сякаш светът се стовари върху ми, а не би трябвало да се чувствам по този начин. Знаех го. Скъсали сме преди години. Сега, след толкова време, трябваше да се усмихвам. Или по-скоро да чувствам известна тъга, носталгия по отминалото и трогателни спомени от времето, когато съм бил млад и наивен. Само че не това се случваше в момента. Рейчъл стоеше само на десетина метра от нас и всичко нахлу у мен с нова сила. Онова, което изпитвах, бе същият неотслабващ копнеж и желание, които ме пронизваха, които караха и любовта, и мъката ми да изглеждат нови и живи.
— Добре ли си? — запита Зия.
Пак кимнах.
Дали сте от хората, които вярват, че всеки си има по една истинска сродна душа — една-единствена предопределена любов? Ей там, през три каси на „Стоп-енд-Шоп“ под знака „Експресна лента — до 15 стоки“, стоеше моята.
Зия отбеляза:
— Мислех, че е омъжена.
— Омъжена е — казах.
— Няма пръстен. — Зия ме ощипа по ръката. — Охоо, става интересно.