Няма втори шанс [No Second Chance - bg]

Беше много отдавна.

Аз, разбира се, продължих нататък. Според житейските си планове, записах да следвам медицина. Винаги съм знаел, че искам да стана лекар. Повечето лекари, които познавам, ще ви кажат същото. Такова решение рядко се взема в по-късна възраст.

Ходех и по срещи. Даже имах още свалки за по една нощ (нали помните Зия?), но — и това ще прозвучи сълзливо — дори след всички тези години не е минал ден без, макар и мимолетна, мисъл за Рейчъл. Да, зная че съм идеализирал романтиката извънмерно. Ако не бях извършил онази тъпа грешка, вероятно пак нямаше да блаженствам в алтернативна вселена, преплетен с любимата на канапето. Както Лени отбеляза веднъж в момент на разголена откровеност, ако връзката ми с Рейчъл беше толкова велика, със сигурност щеше да надживее този най-банален препъникамък.

Нима казвам, че никога не съм обичал съпругата си? Не. Поне си мисля, че отговорът е „не“. Моника беше красива — въздействаше от пръв поглед, а не бавно и полека, — както и страстна, и изненадваща. Освен другото беше богата и бляскава. Опитвах се да не правя сравнения — това е ужасен начин да изживееш живота си, — но нямаше как да не обичам Моника в моя смален, не толкова ярък пострейчълов свят. С времето същото би могло да се случи и ако бях останал с Рейчъл, но това е да използваш логика, а в сърдечните неща логиката е неприложима.

С годините Шерил неохотно ме осведомяваше за плановете на Рейчъл. Научих, че е започнала работа в правоохранителните служби и е станала федерален агент във Вашингтон. Не мога да кажа, че бях много изненадан. Преди три години Шерил ми съобщи, че Рейчъл се омъжила за по-възрастен от нея мъж, старши служител във федералните служби. Дори след всичкото това време — тогава бяха изминали единайсет години от скъсването ни, — почувствах как вътрешностите ми пропадат. С тежко биещо сърце осъзнах колко съм загазил. Все си мислех, че Рейчъл и аз просто си убиваме времето и живеем в някакво изчаквателно оживление, докато неизбежно дойдем на себе си и се съберем отново. А сега тя се бе омъжила за друг.

Шерил забеляза изражението ми и никога повече не обели дума за Рейчъл.

Докато се взирах в снимката, чух спирането на добре познатия ми джип. Това поне не бе изненада. Даже не си направих труда да отворя вратата. Лени имаше ключ. А и без това никога не чукаше. Знаеше, че ще ме намери тук. Прибрах снимката, докато той влизаше в стаята с две огромни картонени чаши с ярки шарки в ръцете си.

Вдигна двете чаши с въпроса:

— Череша или кола?

— Череша.

Той ми я подаде. Аз чаках.

— Зия се обадила на Шерил — обяви вместо обяснение.

Така си и мислех.

— Не ми се говори за това — рекох.

Лени се метна на кушетката.

— На мен също. — Пресегна се към джоба си и извади дебела пачка книжа. — Завещанието и окончателното оформяне на наследството на Моника. Прочети ги, когато намериш време. — Вдигна дистанционното и защрака с него. — Нямаш ли порно?