Няма втори шанс [No Second Chance - bg]

ГЛАВА 9

Пиех.

Не съм голям пияч — марихуаната беше предпочитаният от мен еликсир през младежките ми години, — но открих изостанала бутилка джин в шкафа над мивката. В хладилника имаше тоник. Във фризера имам автомат за лед. Вие изчислете останалото.

Все още живеех в старата къща на семейство Левински. Прекалено огромна е за мен, но сърце не ми дава да я напусна. Вече имам усещане за нея като за портал, свързваща нишка с дъщеря ми (макар и тънка). Да, зная как звучи това, но да я продам сега би било като да й затръшна вратата. Не мога да го сторя.

Зия поиска да остане с мен, но я разубедих. Тя не настоя. Сетих се за песента на сълзливия Дан Фогълбърг (а не Дан Не Знам Кой Си), в която някогашните любовници разговарят до изнемога. Сетих се и за Богарт, който предизвиква боговете да върнат Ингрид Бергман не другаде, а точно в свърталището, където се налива с джин. Боги се бе натряскал, след като тя си тръгна. И това май му помагаше. Може да помогне и на мен.

Фактът, че Рейчъл все още можеше да предизвика у мен подобно въздействие, просто ме побъркваше. Беше толкова глупаво и детинско. Двамата се запознахме през една лятна ваканция между втори и трети курс в колежа. Тя беше от Мидълбъри, Върмонт, и се оказа някаква далечна братовчедка на Шерил. Онова лято — лятото на всички лета — Рейчъл гостуваше на семейството на Шерил, тъй като родителите й изживяваха крайно тежък развод. Запознаха ни и както казах преди, мина известно време, преди да бъда блъснат от автобуса, което само подсили въздействието на удара.

Започнахме да се срещаме. Често се събирахме с Лени и Шерил. Четиримата прекарвахме всеки уикенд в лятната къща на Лени по крайбрежието на Джърси. Наистина беше невероятно лято — от онези, които човек трябва да изживее поне веднъж в живота си.

Ако ставаше дума за филм, ние щяхме да въвеждаме музиката при монтажа. Аз се записах в университета „Тъфтс“, а Рейчъл беше приета в Бостънския колеж. Първа сцена от монтажа: вероятно ще бъдем сложени в лодка по река Чарлс — аз греба, а Рейчъл държи чадър; усмивката й е колеблива, сетне става подигравателна. Тя ме напръсква с вода, аз напръсквам нея и лодката се преобръща. Не че се е случвало, но схващате идеята. След това може би следва сцена с пикник в двора на колежа; кадър как учим в библиотеката; преплетените ни тела върху канапе; аз гледам унесено как Рейчъл, сложила очила, чете учебник и разсеяно затъква косата зад ухото си. Сцената завършва с близък кадър на две тела, боричкащи се под бели сатенени чаршафи, макар че никой колежанин не ползва сатенени чаршафи. Все пак тук говоря за кино.