Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Пръстенът на Савската царица
Пръстенът на Савската царица - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пръстенът на Савската царица

Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:

Майстор на приключенския роман, Хенри Райдър Хагард ни поднася една от интригуващите си истории, наситена с много екзотика, странствувания през африканските пустини и саваната, сражения, любов и смърт. Чрез един силно драматичен сюжет, свързан с легендата за пръстена на Савската царица,, тайна съпруга на Соломон, са разказани необикновените премеждия на неколцина европейци сред туземните племена агати и фунг. В този свят белите хора проявяват смелост и съобразителност, доблест и благородство, а от тях не са лишени и туземните люде. Исторически предания, археологически находки, култови традиции, и суеверия допълват фона на тази необикновена одисея. В нея читателят трябва да се потопи, за да я почувствува.
1 ... 29 30 31 32 33 34 35 36 37 ... 111
Перейти на страницу:

Докато така се занимавахме доста автоматически, защото шокът ни бе замаял, фигурата, която бе подмятана пред танцуващата порта, пристигна, като залиташе подобно на пияна. През праха и падащите отпадъци узнахме в нея Оливър Орм. Лицето му бе почерняло, дрехите — полуразкъсани и кръв течеше от главата му под кестенявата коса. Обаче в дясната си ръка той още стискаше малката електрическа батерия и аз разбрах веднага, че няма счупени кости.

— Много успешна мина — каза той глухо. — Боерските мелинитни бомби не могат да се сравняват с тази нова смес. Тръгвайте, преди неприятелят да се е съвзел от сътресението! — И той се качи на камилата си.

След минута се носехме в тръс към Бялата скала, докато градът Хармак зад нас се огласяше от вопли на страх и мъка. Достигнахме върха на възвишението, на което застрелях ездача, и, както очаквах, открих, че фунг бяха поставили усилена стража в низините отвъд, извън обсега на изстрелите ни, за да ни пресекат пътя, ако се опитаме да побегнем. Сега, ужасени от това, което бе станало — за тях свръхестествена катастрофа, те бягаха сами. Забелязах ги да галопират назад вляво и вдясно, колкото бързо можеха да ги отнесат конете им.

Така ние препускахме известно време необезпокоявани, макар и не много бързо заради състоянието на Орм. Когато бяхме преминали около половината разстояние между нас и Бялата скала, аз се огледах и разбрах, че бяхме преследвани от конна група в състав на стотина души, която предполагах да е излязла от някоя друга порта на града.

— Шибайте камилите — извиках на Куик, — или те ще ни достигнат!

Той го направи и ние напредвахме в разбъркан галоп, като ездачите ни доближаваха с всеки миг. Вече помислих, че всичко е свършено, особено когато иззад Бялата скала внезапно се появи втори кавалерийски ескадрон.

— Отрязани! — възкликнах аз.

— Предполагам, сър — отговори Куик, — но тези изглеждат по-различни хора.

Аз ги разгледах и разбрах, че е прав. Бяха съвсем различни хора — пред тях се развяваше знамето на абати, което не можех да сбъркам, бях го разучил като гост на племето: триъгълен зелен плат, изпъстрен със златни еврейски знаци, обграждащи фигурата на Соломон, седнал на трон. Освен това веднага след знамето, всред телохранители, яздеше деликатно оформена жена, облечена в чисто бели дрехи, това бе Детето на Царе — лично!

След две минути бяхме сред тях. Аз спрях камилата си и се огледах, за да видя, че кавалерията на фунг се оттегляше. След събитията от утринта бе явно, че не им бе останала храброст да се бият с превъзхождащи сили.

Жената се приближи до нас.

— Поздравявам те, приятелю — възкликна тя към мен, защото ме позна веднага. — А сега кой е ръководителят измежду вас?

Аз показах раздърпания Орм, който седеше олюляващ се на камилата си с полузатворени очи.

— Благородни господине — обърна се тя към него, — кажи ми, ако можеш, какво стана. Аз съм Македа от абати, която се нарича Детето на Царе. Погледни символа на челото ми и ще разбереш, че говоря истината. — И като отметна булото си, тя откри златната корона, която показваше ранга й.

Глава VII

Барунг

При звука на този нежен глас (изключителната нежност на гласа на Македа беше винаги едно от големите й очарования) Орм отвори очите си и се взря в нея.

— Много чуден сън — чух го да мърмори. — Трябва да има нещо все пак в тази мохамеданска религия. Изключително красива жена и това златно нещо изглежда добре на нейната тъмна коса.

— Какво казва вашият благороден другар? — ме запита Македа.

Най-напред обясних, че той е пострадал от сътресение, а после преведох дума по дума. Тогава Македа се изчерви до прекрасните си виолетови очи и набързо спусна булото си. В объркването, което последва, чух Куик да казва на господаря си:

— Не, не, сър. Тази не е фея. Тя е царица от плът и кръв и най-приятната за гледане, на която съм отправял взора си, въпреки че е еврейка от африканско потекло. Събудете се, капитане, събудете се! Вие сте вече извън онзи адски огън сега. Той погуби фунг, не вас.

1 ... 29 30 31 32 33 34 35 36 37 ... 111
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)