Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— Ще ми направят ли някакъв проблем, задето съм негърка?
— Не, разбира се, че не. — Той изглеждаше изненадан.
— Ангажирай стаята на свое име и кажи на администратора, че жена на име Сузана Дийн ще се настани там. Разбра ли ме?
— Да, Сузана-Мия Дийн.
Какво друго и трябваше? Пари, естествено. Тя го попита с какви финанси разполага. Новият и приятел извади портфейла си и и го подаде. Продължаваше да държи миниатюрната костенурка в едната си ръка, така че Матс да може да я вижда, докато с другата започна да рови из портфейла му, марка „Лорд Бъкстон“. Вътре имаше цяла пачка пътнически чекове — като гледаше завъртения му подпис, едва ли щяха да и свършат някаква работа — и около двеста долара в добрите стари американски гущери. Сузана ги взе и ги напъха в торбата, която бе отмъкнала от Труди Дамаскъс. Когато погледна нагоре, с тревога установи, че две тийнейджърки на по четиринайсет години се бяха присъединили към човека със скъпия костюм и се взираха в изящната костенурка със светнали очи и влажни устни. Съдейки по зелените униформи и раниците им, това бяха гърл-скаутки. Сузана изведнъж се сети за девойките, които присъстваха сред публиката на шоуто на Ед Съливан в онази паметна нощ, когато му бе гостувал Елвис Пресли.
— Мнооооого яко! — въздъхна едната.
— Направо супер! — рече другата.
— Продължавайте по пътя си, момичета — каза им Сузана. Те се намръщиха, придобивайки почти идентично опечалено изражение. Дотолкова си приличаха, че можеха спокойно да бъдат близначки от Кала.
— Наистина ли трябва? — попита първата.
— Да! — отговори им тъмнокожата жена.
— Благодарност-сай, желая ви дълги дни и приятни нощи! — каза втората.
Сълзите и вече се стичаха по бузите. Приятелката и също плачеше.
— Забравете, че сте ме видели! — извика им Сузана, когато двете и обърнаха гръб.
Наблюдаваше ги изнервено, докато момичетата стигнаха до Второ Авеню и се отправиха към горната част на града, после насочи вниманието си отново към Матс ван Вик.
— Ти също трябва да се размърдаш, Матс — рече му тя. — Закарай задника си до хотела и ангажирай стаята. Кажи им, че приятелката ти Сузана ще се появи всеки момент.
— Какво означава да закарам задника си? Не разбирам…
— Означава да побързаш. — Младата жена му подаде портфейла, от който липсваха парите в брой. Изведнъж и се прииска да бе разгледала по-обстойно всички тези пластмасови карти, чудейки се за какъв дявол на един човек ще са му необходими толкова много. — След като уредиш въпроса със стаята, иди там, закъдето беше тръгнал. И забрави, че някога изобщо си ме срещал.
Също като двете тийнейджърки Матс изведнъж заплака.
— Трябва ли да забравя и за твоята…
— Да — беше категорична Сузана. Тя си спомни за онзи хипнотизатор, когото беше гледала навремето по телевизията в едно вариететно шоу — а може би дори в „Шоуто на Ед Съливан“. — Не си видял никаква костенурка, ала за сметка на това през целия ден ще се чувстваш прекрасно, чу ли ме? Ще се чувстваш като… — един милион долара навярно не означаваха кой знае какво за него, а доколкото знаеше, един милион крони сигурно нямаше да стигнат и да се обръснеш. — Ще се чувстваш като самия шведски посланик в Америка. И ще спреш да се тормозиш заради любовника на жена си. Да върви по дяволите с него, разбра ли?
— Да, да върви бо дяволиде с онзи мръзник! — извика Матс и въпреки че продължаваше да ридае, на устните му бе разцъфнала усмивка. В нея имаше нещо божествено и невинно — когато я зърна, Сузана се почувства едновременно щастлива и тъжна. Прииска и се да направи още едно нещо за Матиесен ван Вик, ако можеше да го стори.
— И червата ти…
— Да?
— Да бъдат като часовник през останалата част от живота ти — рече му младата жена, продължавайки да стои с протегната длан.
— Кога ходиш обикновено, Матс?
— Веднага след закуска — отвърна шведът.
— Значи да бъде по това време. През остатъка от живота ти. Освен случаите — добави бързо, — когато си зает. Ако закъсняваш за среща или за някой важен ангажимент, просто кажи… хмммм… „Матурин“, и ще отложиш нуждата за следващия ден.
— Матурин.
— Точно така. Сега върви.
— Не трябва ли да взема твоята …
— Не, не трябва. Хайде тръгвай.
Той пое с бързи крачки към хотела, ала едва бе изминал и няколко метра, когато изведнъж се закова на място и се обърна към нея. Макар че бузите му още бяха мокри от сълзите, в изражението му прозираше нещо лукаво.
— Може би все пак трябва да я взема — каза. — Навярно тя ми принадлежи по право.
„Хайде да те видим как ще го направиш, дрисльо“ — помисли си Дета Уокър, ала Сузана, която в момента се чувстваше най-силна от тази шантава троица, и изсъска да мълчи, след което попита със спокоен глас: