Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— Ще забравиш, че си ме видяла, ясно ли е?
— Да, сай. Да включа ли функцията „Не ме безпокойте“ на телефона в стаята ви?
Мия започна да протестира бясно, ала Сузана не и обърна никакво внимание.
— Не, няма нужда. Очаквам да ми се обадят.
— Както кажете, сай. — Погледът на жената се бе спрял върху костенурката. Не се отделяше дори и за миг от нея. — Пожелавам ви приятен престой в „Плаза Парк Хаят“. Ще желаете ли пиколото да ви помогне с багажа?
„Мязам ли ти на такава, дет’ да не може да се оправи с три пикливи торби, а?“ — помисли си Дета Уокър, но Сузана само поклати глава.
— Добре тогава.
Тъмнокожата жена се обърна, ала изведнъж чиновничката зад гърба и произнесе с леден тон:
— Скоро ще дойде Кралят — Господарят на окото.
Сузана изгледа изумено жената — изненадата и граничеше с потрес. Усети как я побиват тръпки и косъмчетата по ръцете и настръхват. Красивото лице на чиновничката продължаваше да е съвършено спокойно, а тъмните и очи бяха вперени в костенурката. Устните и леко се разтвориха — в момента лъщяха както от гланц, така и от слюнката.
„Ако остана тук достатъчно дълго време — помисли си тъмнокожата жена, — лигите и ще започнат да текат по брадичката.“
Искаше и се да остане и да чуе повече за Краля на окото — това си беше нейна работа все пак — и за момент и се стори, че е в състояние да го направи. В следващия миг обаче залитна отново и разбра, че няма да може… освен ако не искаше да пълзи до асансьора с влачещи се празни крачоли зад себе си. „Навярно по-късно“ — мина и през ума, съзнавайки, че едва ли щеше да стане така — нещата се променяха с главоломна скорост.
Заклатушка се през фоайето с тренирана походка. Рецепционистката продължаваше да нарежда след нея с глас, пропит с известно съжаление:
— Когато дойде Кралят и Кулата се срине, сай, всички красиви неща като тази ваша играчка ще бъдат строшени. Ще се възцари мрак, огласян единствено от воя на Дискордия и писъците на кан той.
Сузана не каза нищо, макар че настръхването и вече се бе разпростряло по тила и и тя усещаше как скалпът и сякаш се свива. Краката и (добре де, нечиите крака) бързо изгубваха чувствителността си. Ако можеше да погледне кожата си, дали щеше да види, че чудесните и нови нозе са станали прозрачни? Дали щеше да види как кръвта циркулира из вените и, яркочервена на цвят, докато се спуска надолу, и по-тъмна и изтощена, когато се изкачва нагоре към сърцето. Преплетените нишки на мускулите?
Най-вероятно да.
Тя натисна бутона с надпис „НАГОРЕ“ и прибра заострената чиния в платнената торба, молейки се асансьорът да дойде, преди да се е строполила на пода. Невидимият пианист в момента изпълняваше „Бурно време“.
Средната врата се отвори, Сузана-Мия пристъпи вътре и натисна копчето за деветнайсетия етаж. Вратата се плъзна обратно, ала кабината не помръдна.
„Пластмасовата карта — напомни си. — Трябва да използваш пластмасовата карта.“
Видя процепа и пъхна картата в него, спазвайки указаната със стрелка посока. Този път, когато натисна копчето, асансьорът плавно тръгна нагоре. Миг по-късно Сузана бе изблъскана най-безцеремонно встрани, докато Мия пристъпваше напред.
Жената на Еди Дийн се сгуши в едно от ъгълчетата на съзнанието си, въздъхвайки едновременно от умора и облекчение. Да, някой друг бе поел управлението, но какво от това? Нека някой друг да покара автобуса за известно време. Тя почувства как силата се завръща в краката и, които отново бяха възвърнали плътността си, и в момента това бе напълно достатъчно.
ПЕТ
Мия може и да беше странник в непозната страна, ала усвояваше новостите с изумителна бързина. Когато излезе от асансьора и се озова във фоайето на деветнайсетия етаж, забеляза стрелка, на която пишеше: „1911 — 1923“. Жената пое с бързи крачки по коридора към стаята си. Килимът — който бе направен от някаква дебела зелена материя, възхитително мека и нежна — шептеше тихо под нейните (техните) откраднати обувки. Тъмнокожата жена пъхна картата-ключ в процепа на вратата, отвори я и пристъпи в стаята. Вътре имаше две легла. Тя остави торбите си върху едното, огледа се наоколо без особен интерес и внезапно погледът и попадна върху телефона.
— Сузана! — извика нетърпеливо.
— Какво?
— Как да го накарам да звънне?
Сузана се засмя развеселена.
— Скъпа, не си първият човек, който задава този въпрос, нито пък последният, повярвай ми. Телефонът или звъни, или не звъни. Когато му дойде времето. Междувременно защо не се поогледаш наоколо? Виж дали можеш да намериш по-добро място за мешките си — все пак не бива да стоят на леглото.