Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
Мия, ничията дъщеря и все още ничия майка, стоеше безмълвна. Дета обаче не се отказваше лесно; озъбената и усмивка стана още по-широка.
— Чуваш ме много добре, знам аз — чуваш ме направо сууупер. Затова хайде да си побъбрим. Да проведем съвещание.
Пета станса
КОСТЕНУРКАТА
ЕДНО
— Разговорът ни ще протече много по-лесно — каза Мия, — както и по-бързо — ако го проведем лице в лице.
— Как можем да сторим това? — попита Сузана.
— Ще го направим в Замъка — отвърна моментално ничията дъщеря. — В Замъка над Бездната. В залата за пиршества. Спомняш ли си залата за пиршества?
Сузана се поколеба, после кимна неуверено. Спомените и за това място бяха доста бледи и неясни, ала тя не съжаляваше за това. Начинът, по който Мия се беше нахвърлила на храната там, беше…, ами, доста ентусиазиран, да не употребим друга дума. Тя беше изпразнила много чинии (предимно с пръсти), бе пресушила много чаши и бе говорила на множество фантоми с множество взети назаем чужди гласове. Взети назаем? По дяволите, направо откраднати гласове! Два от тях Сузана познаваше достатъчно добре. Единият беше нервният — и малко префърцунен — светски глас на Одета Холмс. Другият беше дрезгавото, нахакано боботене тип „к’во ми пука, бе“ на Дета Уокър. Изглежда, Мия беше похитила не само тялото на Сузана Дийн, но и всички аспекти на нейната същност — как иначе да се обясни завръщането на Дета? Арогантната кучка се бе появила отново, още по-надъхана и готова да рита задници, и заслугата за нейното възкресение беше най-вече на Мия — на Мия и на никой друг.
— Стрелеца ме видя в Замъка — рече ничията дъщеря. — Момчето също. Кратка пауза. После: — Срещала съм се с тях и преди.
— С кого? С Джейк и Роланд?
— Да.
— Къде? Кога? Как изобщо би могла да…
— Не можем да говорим тук. Нека намерим някое по-уединено местенце.
— Където има телефон, нали това имаш предвид? За да могат приятелчетата ти да ти се обадят.
— Знам съвсем мъничко, Сузана от Ню Йорк, ала щом толкова настояваш, ще ти го кажа.
И Сузана си мислеше същото, обаче не искаше Мия да го разбере. Освен това и желаеше колкото се може по-бързо да се махнат от Второ Авеню. Петната по ризата и можеха да изглеждат като лекета от яйчен крем или кафе на случайните минувачи, ала съпругата на Еди Дийн никога нямаше да забрави какъв бе произходът им — не просто кръв, ами кръвта на една храбра жена, която бе пожертвала живота си в името на децата на града си.
Ами торбите, разпилени около краката и? Тя бе видяла достатъчно торбалановци в Ню Йорк, тъй беше. Сега се чувстваше като една от тях и това усещане никак не и допадаше. Заслужаваше много повече, както би казала майка и. Всеки път, когато някой минеше по тротоара или прекосеше за по-напряко парка, и хвърляше такъв поглед, че на младата жена и се приискваше веднага да започне да обяснява, че не е някаква пропаднала клошарка или бегълка от приют за душевноболни. Видът и обаче говореше точно обратното — изцапана риза, немито лице, разрошена коса и три торби в краката и, вместо елегантна дамска чантичка. Тя наистина беше бездомница — кой друг, ако не тя, можеше да бъде наречен така? Та Сузана бе изгубила както своя дом, така и своето време. Определено трябваше да поговори с Мия и да разбере за какво беше цялата тази работа. Виж, това, което искаше, бе много по-простичко — да се измие, да си облече чисти дрехи и да се скрие от очите на другите хора поне за няколко часа…
— Що не си пожелаеш и луната, и звездите, захарче — рече Сузана на самата себе си… и на Мия, ако Мия я слушаше. — Уединението струва пари. Намираш се в такава версия на Ню Йорк, където един хамбургер струва цял долар. Знам, че звучи налудничаво, ала е така… а ти нямаш и пукнат грош. Единственото ти богатство са дузина остри чинии и някакво проклето сатанинско кълбо. Тъй че… какво възнамеряваш да правиш?
Преди да продължи тези мисли, Ню Йорк изведнъж изчезна и тя отново се озова в Пещерата на портала. Едва бе успяла да я разгледа при първото си посещение там — тогава Мия бе поела командването, а и бързаха ужасно много да преминат през вратата — ала сега погледът и обходи внимателно интериора. Татко Калахан бе там, Еди, дори и неговият брат — в известен смисъл. Сузана чу как гласът на Хенри Дийн се надига от дълбините на пещерата, едновременно подигравателен и обезпокоен: