Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
Съдейки по възхищението, с което скандинавският бизнесмен съзерцаваше изящния предмет, Сузана бе повече от сигурна, че отговорът е положителен. Помисли си:
Римата беше толкова глупава, че младата жена едва се въздържа да не избухне в смях.
— Остави тази работа на мен — обърна се към Мия. — Аз ще се оправя с това.
— С кое? Не разбирам какво…
— Знам, че не разбираш. Затова остави нещата на мен. Съгласна ли си?
Не изчака отговор. Обърна глава към бизнесмена и му се усмихна приветливо, държейки статуетката така, че човекът да може да я вижда. После започна бавно да движи дланта си отляво-надясно, наблюдавайки внимателно лицето на непознатия бизнесмен. Очите му бяха като приковани и резбованата костенурка и погледът му не се отдели дори за миг от нея, макар че главата му с впечатляваща бяла грива глава не се помръдна.
— Как се казваш, сай? — попита Сузана.
— Матиесен ван Вик — отвърна мъжът. Очните му ябълки се въртяха трескаво в орбитите си, следейки дланта и със статуетката. — Втори секретар съм на шведския представител в Обединените нации. Жена ми си е намерила любовник и това много ме натъжава. Червата ми отново възвърнаха нормалния си ритъм — чаят, който масажистката в хотела ми препоръча, наистина ми помогна и това ме прави щастлив. — Кратка пауза. После: — Вашата костенурка ме прави щастлив.
Сузана не можеше да повярва на очите си. Ами ако помолеше човека да свали панталоните си и да изпразни нормализиралите ритъма си черва на тротоара, щеше ли да го направи?
Това бе извън всякакво съмнение.
Тя бързо се огледа наоколо и не видя никого в непосредствена близост до тях. Това беше добре, ала си каза, че все пак трябваше да направи всичко възможно, за да приключи по-бързо с работата си тук. Джейк беше привлякъл вниманието на доста хора със сребърния си ключ. Нямаше никакъв смисъл да прави същото, ако можеше да го избегне.
— Матиесен — започна младата жена, — вие споменахте…
— Матс — рече той.
— Моля?
— Наричайте ме Матс, ако обичате. И нека си говорим на ти.
— Добре, Матс. Ти спомена, че…
— Говориш ли шведски?
— Не — отвърна Сузана.
— В такъв случай ще говорим на английски.
— Да, бих предпочела да…
— Постът ми е доста незначителен — рече Матс. Очите му не се отделяха от костенурката. — Срещам се с много незначителни хора. Ходя по разни коктейли, където добре изглеждащи жени носят черни роклички.
— Сигурно това е доста вълнуващо за теб, Матс, ала в момента искам да си затвориш плювалника и да говориш само когато ти задам въпрос. Ще можеш ли да направиш това?
Скандинавският дипломат затвори устата си. Дори направи комичен жест, като замахна с ръка, все едно дърпаше цип през устните си, ала погледът му продължаваше да е все така прикован в костенурката.
— Спомена някакъв хотел. Там ли живееш?
— Да, отседнал съм в „Ню Йорк Плаза Парк Хаят“, който се намира на ъгъла на Първо Авеню и Четирийсет и шеста улица. Скоро ще ми осигурят собствен апартамент…
Мия усети, че мъжът пак започва да дърдори като вятърна мелница, и отново му каза да млъкне.
Сузана мислеше трескаво, протегнала дясната си длан пред гърдите си, за да може новият и приятел да се любува спокойно на костенурката.
— Матс, сега искам да ме изслушаш внимателно.
— Целият съм в слух, господарке-сай, и съм готов да ви се подчиня.
Сузана се сепна — беше доста необичайно да чуеш подобни думи от устата на скандинавски дипломат, при това с акцент.
— Имаш ли кредитна карта?
Матс се усмихна гордо.
— Имам цял куп. „Американ Експрес“, „Мастъркард“, „Виза“, „Евроголдкард“, а също и…
— Добре, много добре. Сега искам да отидеш до… — тя се замисли за името на хотела — „Плаза Парк Хаят“ и да ангажираш стая. За една седмица. Ако те попитат, кажи им, че е за един твой приятел — за една твоя приятелка. — Изведнъж съзнанието и се помрачи от неприятни мисли. Вярно, че това беше Ню Йорк — Северът — през 1999 година, и на човек му се щеше да вярва, че нещата продължават да се развиват в правилната посока, ала беше най-добре да провери сама.