Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— Стара е — прошепна замислено. — Много стара.
— Да — отвърна Мия.
На Сузана и беше изключително приятно да държи костенурката. Статуетката излъчваше някакво блажено спокойствие и я караше да се чувства закриляна.
„Костенурката съзри — помисли си тя. — Костенурката огромна погледни, света върху черупката съзри.“ Така ли беше? Май да. Младата жена не можеше да се сети как продължаваше стихотворението нататък, ала това нямаше кой знае какво значение в момента. Изящната фигурка, която държеше в ръка, я наведе на мисли за Лъча — за Лъча, по който бяха поели към Тъмната кула. В единия му край стоеше мечокът Шардик. На другия се намираше костенурката Матурин.
Откъсна очи от мъничкия предмет в дланта си, който бе намерила в подплатата на сака, и погледна към голямата костенурка, украсяваща фонтана. Като се изключеха разликата в размера и материалите — тази до пейката бе изработена от тъмен на цвят метал, по чиято повърхност проблесваха медни жилки, — и двете бяха абсолютно идентични. Пълни копия една на друга от драскотината във формата на въпросителен знак на черупката до пукнатината в клюнестата муцуна. За миг Сузана затаи дъх, а сърцето и като че ли спря. Откакто бе въвлечена в това приключение, наблюдаваше с известно безгрижие отлитането на миговете — а и на дните — без много да му мисли, движена от хода на събитията и от онова, което според Роланд беше ка. Понякога обаче я връхлитаха моменти като този — тогава пред очите и за миг се открояваше частица от далеч по-грандиозната картина, която спираше дъха и, изпълвайки я със страхопочитание и благоговеен възторг. Тогава усещаше присъствието на сили, чиято същност не беше в състояние да проумее. Някои, като сферата в призрачната кутия от желязно дърво, бяха пагубни. Ала тази… тази…
— Охо! — възкликна някой близо до нея.
Тъмнокожата жена веднага погледна нагоре и видя някакъв бизнесмен — доста преуспяващ, ако се съдеше по костюма му, — който бе застанал до пейката. Навярно мъжът бързаше за някакъв важен ангажимент — делова среща или конференция, провеждаща се в сградата на Обединените нации (която се издигаше наблизо, освен, ако нещата не се бяха променили междувременно), и бе решил да съкрати пътя си, като мине напряко през парка. Сега обаче мъжът със скъпия костюм се беше вцепенил и само лъскавото му куфарче се поклащаше в дясната му ръка. Очите му се бяха разширили от изумление. Той се бе вторачил в мъничката костенурка, лежаща в дланта на Сузана-Мия. На лицето му бе изписана широка, отнесена усмивка.
— Веднага я скрий! — извика разтревожено ничията дъщеря. — Ще се опита да ти я открадне!
— Само да се опита — закани се Дета Уокър. Гласът и беше напълно спокоен и звучеше дори весело. Слънцето още не беше залязло и тя — всички личности, които живееха в нея — изведнъж осъзна, че денят е необикновено красив. И невероятен. И великолепен.
— Невероятно! Колко е красиво! Какво великолепие! — говореше бизнесменът (който можеше да бъде и дипломат), забравил напълно за задачите, които бързаше да свърши. Дали говореше за времето, или за миниатюрната костенурка?
„И за двете“ — помисли си Сузана. Внезапно си даде сметка, че разбира напълно как се чувства непознатият. Джейк също би разбрал — и то най-добре от всички! Тя се засмя. Вътре в нея Дета и Мия също се засмяха — е, Мия против волята си, но все пак се засмя. Това беше важното. Бизнесменът (или дипломатът) също се засмя.
— Да, и за двете — каза през смях той. Имаше лек скандинавски акцент и „двете“ се чу като „дведе“. — Какво прелестно нещо притежавате! („Гагво брелездно нещо“).
Да… наистина беше прелестно. Прелестно малко съкровище. Едно време, не много отдавна, Джейк Чеймбърс се бе натъкнал на нещо подобно. В книжарницата на Калвин Тауър момчето си беше купило книга, озаглавена „Чарли Пуф-Паф“ от Берил Евънс. Защо? Защото тя го бе повикала. По-късно — малко преди ка-тетът на Роланд да пристигне в Кала Брин Стърджис — името на авторката се беше променило на Клаудия и Инес Батчман, като по този начин и тя бе станала част от непрекъснато разширяващия се ка-тет на деветнайсетицата. Джейк беше пъхнал в тази книга сребърния ключ, който беше намерил близо до розата в пустия парцел, и Еди му бе издялкал дубликат в Средния свят. Екземплярът на момчето изпълваше с очарование всички, които го бяха видели, и ги правеше силно податливи на внушение. Също като сребърния ключ на хлапето и миниатюрната статуетка имаше своя двойник — Сузана седеше пред него. Въпросът беше дали костенурката приличаше на ключа на Джейк и в други отношения.