Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— Аз съм в Ада, братле! Заврян съм в шибания Ад, не мога се надрусам и заради кого съм на този хал? Заради теб, братле… Заради теб и никой друг! Всичко това е по твоя вина!
Объркването на Сузана беше нищо в сравнение с яростта, която я обхвана, когато чу този противен, заядлив глас.
— Я млъквай! — изкрещя му тя. — Именно ти си виновен за онова, което се е случило с Еди! Трябваше да направиш услуга на всички и да умреш доста по-рано, Хенри Дийн!
Присъстващите в пещерата дори не погледнаха към нея. Какво ставаше всъщност? Да не би да беше попаднала тук в състояние на тодаш? Защо тогава не беше чула камбанките?
— Шшшшт. Тихо, скъпа — това беше гласът на Еди в съзнанието и, кристално ясен като синьо, безоблачно небе. — Не говори. Само гледай.
— Ти чу ли го? — обърна се жената към Мия. — Чу ли това?
— Чух го! — изсъска ничията дъщеря. — Млъквай веднага!
— Как мислиш, колко дълго ще трябва да останем тук? — попита Еди, обръщайки се към отец Калахан.
— Боя се, че дълго — отвърна мъжът с белега на челото и Сузана разбра, че вижда нещо, което вече се е случило. Еди и Калахан се бяха изкачили до Пещерата на портала, за да се опитат да намерят местонахождението на Калвин Тауър и неговия приятел Арон Дипно. Това бе станало точно преди схватката с Вълците, спомни си тъмнокожата жена. Калахан бе този, който беше преминал през вратата. Черната тринайсетица бе оплела Еди, докато отеца го нямаше, и за малко да го убие. Някогашният свещеник се беше завърнал точно навреме, за да попречи на нейния любим да се хвърли от върха на скалата в пропастта, зейнала пред тях.
В настоящия момент обаче съпругът и тъкмо измъкваше торбата — розовия сак; Сузана беше сигурна, че е запомнила цвета му, от тази страна на портала той беше розов — изпод етажерката с безценни първи издания на сай Тауьр. Мъжете се нуждаеха от сферата вътре в торбата по същата причина, поради която и Мия имаше нужда от нея — защото тя бе ключът към отварянето на Неоткритата врата.
Еди вдигна розовия сак и понечи да го обърне, ала изведнъж се вцепени и се намръщи.
— Какво има? — попита Калахан.
— Вътре има нещо — отвърна младият мъж.
— Да, кутията…
— Не, има нещо в торбата. Зашито в подплатата. Прилича на камъче или нещо подобно.
На Сузана изведнъж и се стори, че Еди гледа точно към нея… и в същия момент осъзна, че седи на пейката в парка. Гласовете от дълбините на пещерата бяха изчезнали и на тяхно място се чуваше плискането и ромоленето на водните струи върху лъскавия гръб на металната костенурка. Пещерата избледняваше. Образите на Еди и Калахан също избледняваха. Последните думи на младия мъж, които Сузана успя да долови, сякаш идваха от някакво много далечно разстояние:
— Може би има таен джоб.
После гласът на любимия и заглъхна.
ДВЕ
Значи не беше изпаднала в тодаш в крайна сметка. Краткото и посещение в Пещерата на портала представляваше своеобразно видение. Дали Еди и го беше изпратил? И ако беше така, означаваше ли това, че той е получил посланието, което Сузана се беше опитала да му изпрати от Когана? Младата жена не разполагаше с отговор на тези свои въпроси. Ако видеше мъжа си отново, щеше да го попита, след като го целунеше поне хиляда пъти… Да, определено щеше да го попита.
Мия вдигна червената торба и веднага започна да я опипва внимателно. Четвъртитият предмет вътре определено беше кутията с кристалната сфера, ала по средата пръстите и напипаха малка бучка. Еди бе напълно прав — приличаше на камъче.
Тя — или може би те, в момента нямаше никакво значение — завъртя сака и в същия момент нещото вътре се размърда, а мозъкът и бе прорязан от отвратителните му вибрации. Жената обаче впрегна цялата си воля и пръстите и продължиха да изучават внимателно повърхността на плата. Да, точно така, ето тук…
— Напипах го! — …
На допир създаваше впечатлението за някакъв шев.
Тя го разгледа по-отблизо и видя, че това не е шев, а нещо като печат. Никога преди не беше виждала подобно нещо — нито тя, нито дори Джейк — ала Еди веднага щеше да го разпознае. Сузана бе чувала песента на „Зи Зи Топ“ — „Цепки с лепки“, — в която възпяваха този вид копчелък. Пъхна нокът под печата, хвана го с два пръста и дръпна рязко. Капачето се отвори с пращящ звук, разкривайки малко джобче в плата.
— Какво е това? — попита Мия с изумление, което не можа да прикрие.
— Ей-сегичка ще разберем.
Сузана бръкна вътре и извади не камъче, а миниатюрна филигранно резбована костенурка. Съдейки по вида и, беше направена от слонова кост. Всеки детайл по корубата и бе изработен с изключителна прецизност и дори неголямата драскотина, която беше белязала повърхността и, изглеждаше не като дефект, а като въпросителен знак. Главичката на животинчето се подаваше наполовина от черупката му — очичките му представляваха мънички точици от някакво смолисто вещество и изглеждаха като живи. Сузана забеляза още един недостатък, този път на муцунката на костенурката. Там обаче имаше не драскотина, а пукнатина.