Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
Младата жена спря насред фоайето, извади миниатюрната костенурка от джоба си и се огледа. Вляво от нея се намираше големият салон. В момента там седяха две жени, които едва ли си даваха сметка каква част от краката си показват под своите поли (поли ли? Какви поли, ха-ха!). При това не бяха тийнейджърки или някакви засукани колежанки, а жени на по трийсетина години (Сузана си помисли, че може и да бяха на шейсет, отчитайки главоломното развитие на научно-техническия прогрес през последните двайсет и пет години).
Вдясно се виждаше малко магазинче за сувенири. Скрито нейде в сенките зад него, някакво пиано свиреше мелодията на нещо адски познато — „Нощ и ден“ — и на тъмнокосата жена и хрумна, че ако тръгне по посока на звука, ще открие множество кожени седалки, купища шампанско и джентълмен в бял костюм, който ще се радва да я обслужи въпреки късния следобеден час. Там безспорно я чакаха само приятни мигове.
Право пред Сузана беше рецепцията, а зад нея се намираше най-екзотичната жена, която негърката беше виждала през живота си. В нея сякаш бяха събрани чертите на трите раси и тя изглеждаше едновременно като китайка, европейка и тъмнокожа жена. През 1964 година подобен екземпляр със сигурност щеше да бъде обявен за мелез, без значение колко красива беше въпросната госпожица. А ето че сега тази жена бе облечена с поразително елегантен костюм и стоеше на рецепцията на първокласен хотел. Тъмната кула може и да се намираше в доста нестабилно състояние, помисли си Сузана, и светът без съмнение се беше променил, ала прекрасната чиновничка представляваше неоспоримо доказателство (ако някой изобщо имаше нужда от такова нещо), че не всичко се сгромолясва или се движи в погрешната посока. В момента екзотичната дама разговаряше с някакъв клиент, който се оплакваше от сметката си за домашно кино, каквото и да означаваше това.
— Голяма работа! Изобщо не се връзвай, това е бъдещето — каза си тъмнокожата жена. — Научната фантастика ряпа да яде. Нали помниш какво беше в Луд. Най-добре остави нещата такива, каквито са.
— Хич не ми пука какво е това или кога се случва — обади се Мия. — Единственото, което ми трябва сега, е телефон. Искам да се погрижа за мъничето си.
Сузана мина покрай някаква табелка, после се обърна и прочете какво пише на нея:
„«Сомбра»… — замисли се Сузана. — Също като в Агенцията за недвижими имоти «Сомбра», която щеше да «преобрази Манхатън» и да издигне в Търтъл Бей луксозни жилищни постройки…, които така и не бяха построени, съдейки по онзи небостъргач с тъмни стъкла на ъгъла на Второ и Четирийсет и шеста. И да пукна, ако «Норт Сентрал» няма връзка с «Норт Сентрал Позитроникс». Любопитно…“
Изведнъж острият нож на раздираща болка проряза главата и. Какъв ти нож — беше си направо ятаган! Младата жена усети как очите и се навлажняват. Знаеше много добре кой и беше причинил това. Мия. Мия, която пет пари не даваше за корпорацията „Сомбра“, „Норт Сентрал Позитроникс“ или Тъмната кула, май вече не можеше да чака. Сузана знаеше, че трябва да промени това (или поне да се опита).
Ничията дъщеря бе фокусирала цялото си внимание върху своето мъниче, ала ако искаше да го запази, трябваше да разшири поне мъничко стеснения си кръгозор.
— Тя ще се дърли с теб за всяка шибана крачка встрани, която направиш — рече Дета. Гласът и звучеше грубо, нахакано и жизнерадостно. — Даваш си сметка за туй, нъл тъй?
Сузана съзнаваше прекрасно това.
Тъмнокожата жена изчака, докато мъжът с кинопроблема обясняваше как бил поръчал съвсем случайно някакъв филм, наречен „Порно“, и не искал да плаща за него, след което пристъпи колебливо към гишето. Сърцето и туптеше развълнувано.
— Един мой приятел, Матиесен ван Вик, трябва да е ангажирал стая на мое име — рече тя. От вниманието и не убягна как елегантната чиновничка изгледа с добре прикрито неодобрение изцапаната и риза, ето защо побърза да допълни: — Нямам търпение да си взема един душ и да се преоблека. Претърпях малък инцидент. — Сузана вдигна рамене. — По обяд.
— Да, мадам. Сега ще проверя — жената се обърна към някакъв уред, който приличаше на пишеща машина, вързана с неголям телевизор. Натисна няколко клавиша, погледна към екрана и попита: