Магьосникът Куестър Тюс

— Мисля, че направихме ужасна грешка — продължи Филип.

— И аз така мисля — повтори Сот.

— Смятам, че не трябваше изобщо да вземаме тази бутилка — заключи Филип.

Този път Сот само кимна с глава.

Те и двамата отправиха погледи към Черньото, който бе престанал да си играе с пеперудите и настойчиво ги гледаше.

— Може и да не е прекалено късно да върнем бутилката на Негово Величество — предпазливо предположи Филип.

— Може и да не е — съгласи се Сот.

Очите на Черньото просветнаха огнено червени в мрака, той примигна и впери поглед в тях.

— Негово Величество може би ще ни прости, като му върнем бутилката — каза Филип.

— Негово Величество може да прояви снизхождение към нас — каза Сот.

— Ще му обясним, че не сме разбирали какво правим — каза Филип.

— Ще му кажем, че искрено съжаляваме — каза Сот. Те помърмориха още малко, като потъркваха носове и очи. Черньото посочи към пеперудите и ги превърна в множество сини огънчета, които просветнаха и изчезнаха.

— Не ми се иска Негово Величество да изпитва омраза към нас — тихо каза Филип.

— И на мен не ми се иска — каза Сот.

— Той ни е приятел — каза Филип.

— Приятел ни е — отекна Сот.

Черньото внезапно се завъртя на устието на бутилката, като запрати цветни светлинки в мрака наоколо, които избухнаха в бляскави рояци искри. Появиха се странни видения, които избледняха, после отново се появиха. Чупка гномите ги наблюдаваха, захласнати отново. Демонът се смееше и танцуваше и навсякъде наоколо им започнаха да падат скъпоценни камъни, в които се превръщаха пеперудите посред полета си.

— Но тази бутилка е толкова очарователна — възкликна Филип в изумление.

— Магията е прелестна — въздъхна Сот.

— Можем да задържим бутилката само още малко — осмели се да предложи Филип.

— Само ден-два — съгласи се Сот.

— Какво толкова лошо има в това?

— Каква вреда?

— Но може би…

— Вероятно…

Те и двамата искаха да кажат нещо, но се спряха насред думите си и внезапно се спогледаха, като забелязаха огнените блясъци в погледа на демона, които се отразяваха в собствените им очи. Те стиснаха още по-силно ръцете си и запримигаха зашеметени и неразбиращи.

— Страх ме е — промълви Сот и в очите му се появиха сълзи.

Филип предпазливо пошепна:

— Тази бутилка вече не ми харесва. Не ми е приятно това усещане, което ми създава!

Сот безмълвно кимна. Черньото ги наблюдаваше, докато светлините, цветовете и виденията бяха изчезнали отново в тъмнина. Демонът приклекна върху устието на бутилката и очите му напомняха тесни процепи.

— Хайде да го върнем обратно в бутилката — тихо предложи Филип.

— Хайде — съгласи се Сот.

Демонът се сви на кълбо и внезапно просъска.

— Прибирай се! — смело му заповяда Филип, като размахваше ръка да го пропъди.

— Да, махай се! — повтори Сот. Демонът силно просъска.

— Къде ще заповядате да ида, господари? — разхленчи се той.