Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— Не можем много да съкратим сроковете — напомни му Тирс. — Трите кораба, които заминават за Ботауи, няма да могат да заемат позиции за атака поне още три седмици.
— Тогава може би ще трябва да променим мястото на схватката — предложи мофът. — Да изберем друг сборен пункт.
— Не може да има друг сборен пункт — търпеливо отвърна Тирс. — Няма друго безопасно място. Ще трябва да използвате вродения си чар, за да задържите Пелаеон.
— Ще се постарая — саркастично отвърна мофът. — А какъв чар да приложа спрямо капитан Зотип?
— Какво му е на капитан Зотип? — попита Флим.
— Майор Тирс му се обади и му каза, че прекратяваме доставките на клонинги — ниско отговори Дизра. — Зотип е доста обезпокоен.
— Вече говорихме по този въпрос — с изчерпващо се търпение каза бившият гвардеец. — Сега от клонинги се нуждаем ние. Зотип няма защо да се оплаква. Достатъчно дълго се е облагодетелствал с тях на борда на корабите си. За какво се притеснявате? Че ще дойде тук да иска компенсации?
— Не познавате Зотип — тежко отвърна Дизра.
— Той е отрепка — отсече Тирс и пропъди мисълта за пирата. — Купете го или го успокойте, все едно.
— Вашето поведение ме тревожи много повече, отколкото Зотип — отвърна мофът. — Отсега нататък такива важни решения ще се вземат от трима ни. Няма да ви позволя да разрушите съграденото от мен, за да ми подхвърляте след това парчета за ново строителство.
Няколко дълги минути Тирс гледа мълчаливо мофа.
— Хайде отсега да изясним едно нещо, Дизра — накрая каза той с леден глас. — Аз отговарям за военната страна на операцията. От край до край. Вие ми го предложихте и аз приех. Единствената ви задача в момента е да осигурите хората и корабите, от които се нуждая, и да се справите с всички политически въпроси, които биха могли да възникнат.
Мофът остро се взря в адютанта си. Що за чудовище бе създал?
— Само това ли съм за вас? — тихо попита той. — Доставчик?
Тирс се усмихна, ъгълчетата на устните му студено се повдигнаха:
— Страхувате се, че сте загубили контрол върху замисъла ли? Не се бойте. Едничката ми цел е да отмъстя за смъртта на императора и да излича бунтовниците от лицето на галактиката. С това задачата ми ще е приключена. Управлението на бъдещата нова Империя ще принадлежи изцяло на вас.
Мофът изгледа бившия гвардеец, опитвайки се да прочете мислите зад каменното изражение на лицето му, като се стараеше самозалъгването да не замъгли преценката му. Ако лъжеше… Не. Тирс бе войник. Необикновено добър, но все пак войник. Нямаше политическите умения и опит на Дизра. И да му се усладеше властта, щеше да се нуждае от Дизра след края на сраженията.
— Обикновено триумвиратите не са устойчиви, ваше превъзходителство — обади се Флим. — Знам го от опит. Видял съм много триумвирати да се провалят при пиратите и контрабандистите по Външния ръб. Този обаче е различен. Никой от нас няма да успее без другите двама.
— Той е прав — съгласи се Тирс, обръщайки се към мофа. — Затова стига сте хленчили и си вършете работата. Иначе и тримата може да се озовем в наказателните колонии.
— Добре — неохотно се съгласи Дизра. — Извинете ме, майоре. Няма да се повтори.
— Да се хващаме за работа — сухо отвърна бившият гвардеец. — Трябва ми дешифриращият алгоритъм, с който сте проникнали в личните архиви на императора и Траун.
— Защо? — намръщи се Дизра.
— За да изтегля списъка на законсервираните агенти, които върховният адмирал е внедрил сред бунтовниците — обясни Тирс. — Ще имаме нужда от всички обучени имперски пилоти и войници, които намерим.
Звучеше логично.
— Аз ще тегля обаче списъка — съгласи се мофът.
— По-добре ще е при нужда да имам личен достъп до тези сведения — отбеляза гвардеецът.
— Ще е добре и аз да знам някои неизвестни за вас неща — парира Дизра. — За равновесие.
— Играйте си игричките — поклати глава Тирс, — само ми донесете списъка.
Мофът се поклони иронично:
— Незабавно, майоре.
Никакви избухвания повече — категорично реши Дизра, докато крачеше към вратата на тайния коридор. Но това не значеше да не държи под око партньорите си от триумвирата. Можеше да дойде време, когато нямаше да има нужда от тях. Заслужаваше си да помисли.
ГЛАВА 6
Беше трътлеста, покрита с гъста козина и гръмогласна, решена на всяка цена да му продаде пъпеш.
— Съжалявам — каза Уедж Антилис, вдигнал ръце в ясен жест на отказ, и се опита да потъне в многолюдната тълпа на пазара в Моришим. — Днес не ми се ядат укоуийски пъпеши. Благодаря!