Звездният звяр

— Виж ти!

— Да бяхте на мое място, сър! Да бяхте видели само как се изкоруби дебелата стена, каква разруха…

— Не можеш да ме трогнеш. Виждал ли си как водородна бомба изравнява със земята някой град? Пет пари не струва стената на една съдебна зала. Сигурно предприемачът е бил мошеник и не е укрепил строежа.

— Шефе, ами клетката, от която се беше измъкнал звярът? От дебели, заварени стоманени пръти. А ги беше изпочупил като сламки!

— Доколкото помня, ти си го проучил още в клетката. Защо тогава не нареди да го затворят някъде, откъдето не може да се измъкне?

— Как така? Не е работа на Департамента да осигурява затвори.

— Синко, който и да е фактор, отнасящ се до каквото и да е, дошло от „там, далече“ е пряка работа на Департамента. Това ти е известно. Щом веднъж научиш този факт, че и насън да те бутнат, да го знаеш, значи си станал истински служител на Космическия департамент. Не те изпратихме да вършиш формална работа като почетен председател, който опитва от супата в някоя благотворителна болница. От тебе се очакваше да идеш целият превърнат в слух, с отворени на четири очи, и да дебнеш за „специални ситуации“. А ти си оплескал всичко. Разкажи ми сега що за звяр е това. Прочетох доклада, видях изображението. Но нещо не ми е съвсем ясно.

— Представител е на несиметричния многокрак тип, има осем крайника и е висок около седем стъпки. Той е…

Кайку се поизправи.

— Осем крака ли има? А ръце?

— Ръце ли? Няма ръце.

— А някакви хватателни органи? Видоизменени крака?

— Няма, шефе… Ако беше така, веднага щях да се разпоредя да се извърши пълно проучване. Ходилата са изящни като буренца и със същите размери. Какво имате предвид?

— Все едно. Друго имах предвид. Продължавай.

— Общото впечатление е от нещо като носорог, като трицератопс, но по артикулиране не прилича на нито едно земно животно. Младият му господар го нарича „Глупи“ и името напълно му подхожда. Звярът е доста забавен, но тъпичък. И тъкмо затова е опасен: толкова е голям и силен, че не е изключено поради тромавостта и глупостта му да пострадат хора. Вярно е, че говори, но го прави като четиригодишно дете… Всъщност се чува такъв глас, сякаш е глътнал някое момиченце.

— Защо да е глупав? Според господаря му, дето носи фамилно име от учебниците по история, звярът е умен.

Гринбърг се усмихна.

— Господарят му е предубеден. Говорих със звяра, сър. Глупав е.

— Не виждам как си го установил. Заключението, че едно извънземно същество е глупаво, понеже не говори добре на нашия език, е равно на заключението, че един италианец е неграмотен, защото говори на развален английски. Едното не следва от другото.

— Но помислете си, шефе. Няма ръце. Интелигентността му в най-добрия случай е по-ниска от маймунската. Може би е колкото на куче, но и това е съмнително.

— Е, ще имам предвид, че заемаш закостеняла позиция в ксенологичната теория, и толкова. Някой ден подобни схващания ще изиграят мръсен номер на ксенолозите. Ще открием цивилизация, където разумните същества няма да се нуждаят от меки лапи, за да манипулират с тях, ще са еволюирали още по-нататък.