Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
— Господи — казах, — наистина съжалявам за теб и Стив. Не знаех, че имате проблеми.
Валери се просна на канапето.
— И аз не знаех. Измами ме. Един ден се прибрах от фитнес и открих, че дрехите на Стив са изчезнали. След това намерих бележка на кухненската маса, в която ми обясняваше как се чувствал като хванат в капан и трябвало да се махне. А на следващия ден получих писмо, с което ме уведомяваха, че ипотеката на къщата е просрочена.
— Олеле.
— Мисля, че все пак всяко зло е за добро. Имам предвид, че сега пред мен се откриват какви ли не нови възможности. Например, ще трябва да започна работа.
— Имаш ли някакви идеи?
— Искам да стана агентка по залавяне на обвиняеми.
Онемях. Валери — ловец на престъпници.
— Сподели ли това с мама?
— Не. Мислиш ли, че трябва да го направя?
— Не!
— Най-хубавото на тази работа е, че сам си определяш часовете, нали? Ще мога да съм си у дома, когато момичетата се приберат от училище. А и агентите по залавяне на обвиняеми са сурови типове. Точно такава ще бъде и новата Валери — жизнерадостна, но сурова. — Беше облечена в пухкав червен пуловер от „Талбът“, скъпи джинси и обувки от змийска кожа. Сурова със сигурност не беше подходящо определение за нея.
— Не съм сигурна, че си от типа на агентите по залавяне на обвиняеми — казах й.
— Разбира се, че съм — възрази ми тя ентусиазирано. — Просто трябва да се настроя.
Тя седна по-изправено и запя песента за каучуковото дърво.
— Той има голееееми надежди… голееееми надежди!
Добре, че пищовът ми беше в кухнята, иначе щях да я застрелям. Направо прекаляваше с жизнерадостното си настроение.
— Баба каза, че работиш по страхотен случай и реших да ти помогна — каза Валери.
— Не знам… този тип е убиец.
— Но е стар, нали?
— Да. Стар убиец.
— Звучи като добро начало — присви очи Валери и скочи от канапето. — Хайде да ходим да го хванем.
— Не знам къде точно да го намеря — отвърнах.
— Вероятно храни патиците в езерото. Така правят старците. Вечер гледат телевизия, а през деня хранят патиците.
— Вали. Не мисля, че сега стои и храни патиците.
Валери погледна през прозореца.
— Да, има логика.
На вратата се почука, после някой се опита да я отвори, а след като видя, че е заключена, почука отново.
Реших, че е Морели, който иска да ми върне Откаченяка.
Отворих вратата и Еди Дечуч влезе в антрето. Държеше пистолет и изглеждаше адски сериозен.
— Къде е? — попита той. — Знам, че живее при теб. Къде е малкият плъх?
— За Откаченяка ли говориш?
— Говоря за скапаното малко лайно, което се ебава с мен. Крие нещо, което ми принадлежи, а аз си го искам.
— Откъде знаеш, че това нещо е у Откаченяка?
Дечуч мина покрай мен и влезе в спалнята и банята ми.
— Не е у приятеля му. Не е и у мен. Така че остава само този кретен Откаченяка.
Дечуч отвори вратите на гардероба, после ги затръшна злобно.
— Къде е? Знам, че си го скътала някъде.
Свих рамене.
— Каза, че имал да върши някаква работа. Оттогава не съм го виждала.
Еди опря пистолета си в главата на Валери.
— Коя е хубавицата? — попита той.
— Сестра ми Валери.
— Може би трябва да я застрелям.
Валери погледна оръжието.
— Това истински пистолет ли е?
Дечуч отмести пистолета няколко сантиметра настрани и натисна спусъка. Куршумът пропусна телевизора на косъм и се заби в стената.
Валери пребледня и изскимтя.
— По дяволите, тая мърла църка като мишка — оплака се Дечуч.
— И сега какво да правя със стената? — попитах недоволно. — Проби гигантска дупка в нея.
— Покажи дупката на приятеля си. Кажи му, че главата му ще изглежда по същия начин, ако не изпълни нарежданията ми.
— Вероятно бих могла да ти помогна да си върнеш онова нещо, ако ми кажеш какво е.
Дечуч отстъпи заднишком към вратата, насочил оръжието си към мен и Валери.
— Не тръгвай след мен — заповяда ми той. — Иначе ще те застрелям.
Коленете на Валери се разтрепериха и тя се отпусна на пода.
Изчаках няколко секунди преди да отида до вратата и да погледна навън в коридора. Вярвах на заплахата на Дечуч. Когато най-после огледах коридора, той вече беше изчезнал. Затворих и заключих вратата и изтичах до прозореца. Апартаментът ми е в задната част на сградата и прозорците ми гледат към паркинга. Гледката не е особено привлекателна, но върши работа, когато проверяваш за смахнати старчета.
Видях как Дечуч излиза от сградата и изфучава с белия си кадилак. Полицаите го търсеха, аз също, а той най-спокойно си обикаляше града в бял кадилак. Не беше най-потайният престъпник, когото познавах. Защо тогава не успявахме да го хванем? Що се отнасяше до мен, знаех отговора. Бях смотана.