Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
Въпреки че Сам не се боеше да използва пистата, помолиха Селма да им наеме самолет с понтони. Обикалянето на острова с кола можеше да отнеме седмици и нямаше да се разминат с дълго ходене през горите. Благодарение на понтоните можеха да кацат, където си искат по бреговата линия, за да изследват всяко място, което им се види интересно.
Сам се спусна на шестстотин метра височина и се свърза с кулата в Порт Нелсън. Оттам потвърдиха плана и разрешението за полета. После Сам завъртя самолета над североизточния нос и се насочи на юг покрай брега. Това беше най-слабо населената част на острова и двамата с Реми решиха, че е подходящо да започнат проучването си оттук. Западната половина на острова беше доста населена — поне според местните стандарти — и една тайна база надали би останала незабелязана. Селма не откри никакви сведения и Фарго го приеха за добър знак. Стига тайната база да не е просто измислица на умопобъркан морски пехотинец от Кригсмарине.
— Тук би станала добра база — каза Сам и кимна към един залив с формата на полумесец и захарнобели плажове. Най-близката следа от цивилизация, нещо като изоставена плантация, беше на шест мили навътре в сушата.
Сам намали скоростта и започна да се спуска, докато слезе на около шейсет метра над водата и завъртя носа на самолета към плажа. Погледна набързо, за да се увери, че не е пропуснал някой риф, и се спусна надолу, докато понтоните не докоснаха вълните. Остави мотора на празен ход и се остави на инерцията. Понтоните изсвистяха върху плитчините и самолетът спря спокойно на два метра от брега.
— Чудесно кацане, мистър Линдберг! — похвали го Реми и откопча колана си.
— Надявам се, че всичките ми кацания са такива.
— Разбира се, скъпи! С изключение на онзи път в Перу…
— Остави!
Реми слезе от самолета, Сам й подаде раниците и чувалите с оборудването за къмпинг. Сателитният му телефон избипка.
— Мистър Фарго, Селма се обажда.
— Тъкмо навреме! Току-що кацнахме. Чакай малко! — Сам повика Реми и пусна високоговорителя. — Първо най-важното — в къщата ли сте?
След като чу сведенията на Руб за Бондарук, Архипов и Холков, Сам поръча на Селма, Пийт и Уенди да се нанесат в къщата на Голдфиш Пойнт и да включат алармената система, която направи преди много време, само за да задоволи инженерните си амбиции. Знаеше, че с нея може да затрудни дори цял отряд на ЦРУ. Освен това, за късмет, шефът на полицията в Сан Диего, който беше и партньор на Сам по джудо три пъти в седмицата, живееше на половин миля от там. Патрулките откликваха изключително бързо на сигнали в района.
— Всичко е наред — успокои го Селма.
— Как върви битката?
— Напредваме. Събрали сме ви интересни неща за четене, когато се приберете. Но първо добрите новини. Разбрах какво е насекомото на дъното на бутилката. От семейния герб на Наполеон е. В дясната част на герба се вижда нещо, което прилича на пчела. Макар историците да спорят по въпроса, повечето смятат, че това изобщо не е пчела, а златна цикада — или поне такава е била в началото. Символът е открит за първи път през 1653 г. в гробницата на Хиддерик I, първият крал от династията на Меровингите. Символизира безсмъртие и възкресение.
— Безсмъртие и възкресение — повтори Реми. — Малко самонадеяно, но все пак говорим за Наполеон.
— Чакай сега — прекъсна я Сам, — искаш да кажеш, че емблемата на Наполеон е някакъв скакалец?
— Не точно скакалец — отговори Селма, — от друго семейство е. Цикадата е по-тясно свързана с плюещите бръмбари.
— А, да, кралският плюещ бръмбар — разсмя се Сам.
— Предвид цикадата и инициалите на Анри Аршамбо, няма съмнение, че бутилките са от изгубената изба.
— Добра работа — похвали я Сам, — какво друго имаш за нас?
— Завърших анализа на превода на дневника на Манфред Бьом. Има едно изречение за „Козята глава“…?
— Сещам се — каза Реми.
Двамата със Сам решиха, че става дума за кръчма на Ръм Кей, която Бьом е посещавал с другарите си от кораба.
— Е, малко си поиграх с превода, използвайки сложен и опростен немски, и смятам, че Козята глава е географска марка, някакъв ориентир. Проблемът е, че колкото, и да търсих, не открих нищо свързано с Ръм Кей или другите острови.