Пророчеството на сестрите
- Автор: Зинк Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пророчеството на сестрите». Краткое содержание книги:
— Не разбирам. За какво е използвал този списък?
— Не знам. Не ми казваше. Но докара две от тях тук.
— Кого? Кого е докарал?
— Момичетата. Две момичета. Едното от Англия, другото от Италия. Ала не ми каза защо.
Думите й съдържат указания, но още не съм готова да ги разчета. Леля Върджиния става и се опитва да разпали загасващия огън, а аз се взирам в ярката жарава и се мъча да сглобя всичко казано досега в нещо смислено. Чутото ме обърква още повече и мистерията се задълбочава.
Но има една загадка, която би могла да бъде разгадана още сега.
— Може ли да видя, лельо Върджиния?
Тя извръща поглед от камината. По очите й разбирам, че знае какво имам предвид. Връща се на мястото си, сяда на стола и мълчаливо протяга ръка към мен. Повдигам маншета на нощницата й, но не виждам нищо друго, освен гладката бледа кожа на тънката й китка. Няма и следа от белега.
Кимам с глава.
— Очаквах го.
Гласът ми звучи сковано в тихата стая. Сякаш изобщо не е моят.
— Лия, съжалявам. Не съм искала да знаеш.
Тя наистина съжалява. Виждам го по загрижените бръчици около очите й, по напрегнато стиснатите й устни. Опитвам се да й се усмихна, ала усмивката ми застива изкуствено на лицето ми.
— Няма нищо, лельо Върджиния. Мисля, че го знаех. Знаела съм го през цялото време.
Най-сетне преставам да се боя от леля си. В момента не мога да мисля за другото. За майка си и за ролята й като Порта. Съсредоточавам се върху онова, което все още мога да променя.
— Къде са ключовете, лельо Върджиния?
— Какви ключове?
Изучавам лицето й, но то не изразява коварство, нито хитрост. Нищо не крие.
— Ключовете, за които се споменава в пророчеството. В книгата. Ключовете, с които може да се сложи край на пророчеството.
Тя клати глава.
— Казах ти: баща ти бе много потаен. Боя се, че никога не съм виждала книгата.
— Но как тогава си изпълнявала ролята на Бранителка, щом не си знаела за пророчеството?
— Бях обучена от моята леля Абигейл, която също бе Бранителка.
Тя навежда очи към скръстените си в скута ръце, после отново вдига поглед към мен.
— Сега пък аз имам задачата да обуча Алис като Бранителка. Честно казано, отдавна трябваше да започна. Но да си призная, още не съм си мръднала и пръста.
— Защо?
— Бих искала да ти отвърна, че не знам, но това би било лъжа — въздъхва тя. — Досега се надявах, че съм на погрешен път. Надявах се, че ти си Бранителката, а Алис е Портата, тъй като не мога да си представя как бих могла да обучавам Алис за подобна роля, още по-малко как би могла да я изпълнява.
— Но… ако я обучаваш… ако я научиш да бъде истинска Бранителка…
Леля ми не ме оставя да довърша.
— Трябва да разбереш нещо, Лия: дори онези, които са предопределени да играят някаква роля в пророчеството, не са еднакво силни. Способностите на Бранителката се дължат както на желанието й да приеме ролята, така и на вътрешните й сили. По-голямата част от тях наистина искат да изпълняват отредената им роля, но някои не желаят. После някои са родени с необикновени способности, а други… способностите на други са по-малки. Боя се, че съм сред вторите. Майка ти беше много по-силна. Всъщност тя бе Заклинателка, докато аз притежавам съвсем малко повече сила, отколкото е необходима, за да пътувам из Равнината.
Започвам да разбирам, макар истината да не ми харесва.
Значи няма никакви гаранции, че Бранителката би могла да отблъсква Душите?
— Задачата на Алис е доста важна, при положение че желае да я изпълни, ала ако не иска да влезе в тази роля, ще бъде невъзможно да го стори. Бранителката е само наблюдателка… ако искаш, наречи го страж. Задължение на Бранителката е да бди над сестра си, определена като Порта, да прави всичко възможно, но да не допусне преминаването на Душите в нашия свят и настоятелно да увещава Портата да се противопоставя с всички сили на собствената си роля. Но това съвсем не е безопасно деяние. Душите вече са поели насам, стотици, дори хиляди на брой. Векове наред те крачат, без да спират. Никой не може да каже със сигурност колцина са се сбрали да чакат Самаил, но ние правим и невъзможното да ограничим броя им. Щом настъпи Съдният ден, ще ни е от полза Самаил да разполага с възможно най-малко Души — тя вдига рамене. — Можем да се намесим само дотук.
Не знам какво съм очаквала. Но със сигурност не това. Предполагам, че съм се надявала да получа сигурен отговор или повече информация, с която леля Върджиния разполага и която би ми позволила да се преборя с Душите и да намеря ключовете.