Проклятието над Прогонващия духове
- Автор: Дилейни Джозеф
- Серия: Хрониките Уордстоун #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: intense
- ISBN: 978-954-783-214-5
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Проклятието над Прогонващия духове». Краткое содержание книги:
Том Уорд се завръща в ново зловещо приключение, от което ще настръхнете... Сърцата дори на най-безстрашните читателеи ще заблъскат в гърдите. С удоволствие ще потънете в тази страховита история.
Прогонващия духове и неговият чирак, Томас Уорд, се борят с мрака. Избавят графството от вещици, призраци и богърти. Сега имат някои недовършени дела в Прийстаун. Дълбоко в катакомбите на катедралата дебне създание, което Прогонващия духове така и не е успял да победи; сила, толкова зла, че цялото графство е заплашено да бъде покварено от него. Изчадието!
Докато Томас и Прогонващия духове се готвят за битката на живота си, става ясно, че Изчадието не е единственият им враг. Инквизиторът е пристигнал, търсейки онези, които си имат работа с мрака, за да ги хвърли в тъмница - или по-лошо...
Може ли Томас да победи Изчадието сам? Виновна ли е приятелката му Алис в магьосничество? И ще успее ли Прогонващия духове да избяга от катакомбите на Инквизитора?
Продължих бързо нататък, с облекчение оставяйки зад гърба си ужасната гледка, и най-после стигнах до подножието на каменно стълбище, което водеше нагоре към дървена врата. Ако брат Питър бе прав, зад тази врата се намираше избата за вино на презвитерството.
Изкачих се до върха на стъпалата и използвах ключа на Прогонващия духове. Миг по-късно отварях вратата. Щом влязох в избата, затворих вратата след себе си, но не я заключих.
Избата беше просторна, с огромни бурета с ейл и безброй редици от прашни рафтове за вино, пълни с бутилки, някои от които явно бяха там от отдавна - покрити с паяжини. Тук долу цареше мъртвешка тишина и освен ако някой не се криеше и не ме наблюдаваше, изглеждаше напълно пусто. Разбира се, свещта осветяваше само малкия участък около мен, а отвъд най-близките бурета цареше тъмнина, която можеше да крие какво ли не.
Преди да тръгне от къщата на Андрю, брат Питър ми бе казал, че свещениците слизат в избата само веднъж седмично да вземат колкото вино им трябва, и че повечето от тях не биха си и помислили да слязат в катакомбите заради Изчадието. Не можеше обаче да обещае същото за хората на Инквизитора: те не бяха местни и не знаеха достатъчно, за да се страхуват. Не само това; щяха да „се обслужат“ с ейла и вероятно нямаше да се задоволят само с едно буре.
Предпазливо прекосих по дължина избата, спирайки на всеки десетина крачки да се ослушам, Най-после можах да видя вратата, която водеше към коридора, и там, в тавана отляво, точно срещу стената, имаше голям дървен люк. Имахме подобен капак у дома. Едно време нашата ферма се наричала „Фермата на пивоваря“, защото доставяла ейл на съседните пивници и ферми. Както брат Питър бе обяснил, този капак в пода се използваше за внасяне и изнасяне на бурета и щайги от избата без усложнението за минаване през презвитерството. И беше прав, когато каза, че това ще е най-лесният начин за измъкване. Ако наистина го използвах, със сигурност щях да рискувам да ме забележат, но да се върна към Сребърната порта щеше да означава възможен сблъсък с Изчадието, а след като беше държан под ключ, Прогонващия духове нямаше да е достатъчно силен, за да се справи с него. Не само това - трябваше да мислим и за проклятието над Прогонващия духове. Независимо дали вярваше в него, или не, не си струваше да предизвикваме съдбата.
Големи бурета с ейл стояха изправени точно под капака в пода. Като сложих свещта върху едно от тях и оставих тоягата настрана, аз се покатерих върху друго буре и успях да достигна ключалката, закрепена в дървения капак, за да може да се заключва или отключва от която и да е от двете страни. Беше достатъчно проста и ключът на Прогонващия духове отново свърши работа, но оставих капака затворен засега, в случай че някой го забележи отгоре.
Отключих вратата към коридора също толкова лесно, завъртайки ключа много бавно, за да не вдигна никакъв шум. Това ме накара да осъзная какъв късметлия е Прогонващия духове, задето има брат ключар.
След това отворих внимателно вратата и пристъпих през нея в дълъг, тесен, настлан с каменни плочи коридор. Беше пуст, но на двайсетина стъпки напред, вдясно, видях припламваща факла в една скоба на стената над затворена врата. Това трябва да беше помещението на стражите, за което ме бе предупредил брат Питър. По-надолу по коридора имаше втора врата, а отвъд нея - каменни стъпала, които сигурно водеха към стаите отгоре.
Тръгнах бавно надолу по коридора към първата врата, почти на пръсти и придържайки се към сенките. Щом наближих помещението на стражите, дочух звуци отвътре. Някой се прокашля, друг се разсмя и се дочу неясен шепот на гласове.
Изведнъж сърцето ми запрепуска. Бях чул плътен глас много близо до вратата, но преди да успея да се скрия, вратата бе широко разтворена с голяма сила. Насмалко не ме удари, но отстъпих зад нея бързо и се притиснах плътно към грубите камъни на стената. Тежки ботуши пристъпиха навън в коридора.
- Трябва да се връщам към работата си - каза един глас, който разпознах. Беше Инквизиторът и говореше с някой, който стоеше точно в рамката на вратата!
- Прати някого да вземе брат Питър - продължи той - и накарай да ми го доведат, когато приключа с другия. Може и да загубихме един затворник заради отец Кеърнс, но знаеше кой е виновен, това му го признавам. И поне имаше благоразумието да ми докладва. Вържи ръцете на нашия добър брат зад гърба му и не пести грубостите. Нека връвта се вреже в плътта му, така че да знае точно срещу какво се е изправил! Няма да му се размине само с няколко сурови думи, можеш да си сигурен в това. Горещите железа скоро ще му развържат езика!