Проклятието над Прогонващия духове
- Автор: Дилейни Джозеф
- Серия: Хрониките Уордстоун #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: intense
- ISBN: 978-954-783-214-5
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Проклятието над Прогонващия духове». Краткое содержание книги:
Том Уорд се завръща в ново зловещо приключение, от което ще настръхнете... Сърцата дори на най-безстрашните читателеи ще заблъскат в гърдите. С удоволствие ще потънете в тази страховита история.
Прогонващия духове и неговият чирак, Томас Уорд, се борят с мрака. Избавят графството от вещици, призраци и богърти. Сега имат някои недовършени дела в Прийстаун. Дълбоко в катакомбите на катедралата дебне създание, което Прогонващия духове така и не е успял да победи; сила, толкова зла, че цялото графство е заплашено да бъде покварено от него. Изчадието!
Докато Томас и Прогонващия духове се готвят за битката на живота си, става ясно, че Изчадието не е единственият им враг. Инквизиторът е пристигнал, търсейки онези, които си имат работа с мрака, за да ги хвърли в тъмница - или по-лошо...
Може ли Томас да победи Изчадието сам? Виновна ли е приятелката му Алис в магьосничество? И ще успее ли Прогонващия духове да избяга от катакомбите на Инквизитора?
- Няма ли да е много по-лесно да използвам този капак в пода, за да сляза? - попитах. - Така мога да избегна Сребърната порта и Изчадието!
- Ще ми се да беше толкова лесно - каза брат Питър. - Но е прека-лено рисковано. Вратата се вижда от пътя и от презвитерството. Някой може да те види да влизаш.
Кимнах замислено.
- Въпреки че не можеш да го използваш, за да влезеш, има друга основателна причина, поради която е добре да се опиташ да излезеш оттам - каза Андрю. - Не искам Джон да рискува да се изправи отново лице в лице с Изчадието. Виждаш ли, дълбоко в себе си мисля, че той се страхува - толкова се страхува, че не е възможно да победи...
- Да се страхува ли? - попитах възмутено. - Господин Грегъри не се страхува от нищо, което принадлежи към мрака.
- Не и дотам, че да го признае - продължи Андрю. - Това е вярно. Вероятно не би го признал дори пред себе си. Но той беше прокълнат отдавна и.
- Господин Грегъри не вярва в проклятия - прекъснах го отново. -Той ви каза това.
- Ако ми позволиш да вмъкна някоя и друга дума, ще обясня - настоя Андрю. - Това беше опасно и мощно проклятие. Възможно най-голя-мото. Цели три сборища на вещици от Пендъл се събраха, за да го изрекат. Джон се месеше твърде много в работите им, затова те оставиха настрана собствените си неразбирателства и оплаквания и го проклеха. Това беше кръвно жертвоприношение и бяха погубени невинни души. Случи се във Валпургиевата нощ, в навечерието на първи май, преди двайсет години, а после те му го изпратиха върху парче пергамент, опръскано с кръв. Веднъж той ми каза какво е било написано там: „Ще умреш на тъмно място, далече под земята, без приятел до себе си!“.
- Катакомбите... - промълвих с глас, съвсем малко по-силен от шепот. Ако се изправеше сам срещу Изчадието долу в катакомбите, тогава условията на проклятието щяха да се изпълнят.
- Да, катакомбите - рече Андрю. - Както казах, изведи го през капака. Както и да е, братко Питър, прощавай, че те прекъснах.
Питър се усмихна мрачно и продължи:
- След като отключиш капака в пода, мини през вратата и ще излезеш в един коридор. Това е рискованата част. В далечния край има килия, в която държат затворници. Там би трябвало да намериш господаря си. Но за да стигнеш до нея, ще трябва да минеш покрай помещението на стражите. Опасно е, но там долу е влажно и мразовито. Сигурно ще са запалили голям огън в решетката на огнището и, ако е рекъл Господ, вратата ще е затворена, за да не пропуска студа. Така че ето го шансът ти! Освободи господин Грегъри, измъкни го през капака на пода и го отведи от този град. Ще трябва да се върне и да се справи с онова противно създание някой друг път, когато Инквизиторът го няма.
- Не! - заяви Андрю. - След всичко това не ми се иска той да се връща тук.
- Но ако той не се пребори с Изчадието, тогава кой? - попита брат Питър. - А и не вярвам в проклятия. С Божията помощ Джон може да победи този зъл дух. Знаете, че става по-лошо. Несъмнено аз ще бъда следващият.
- Не и ти, братко Питър - рече Андрю. - Срещал съм малцина мъже с такъв силен ум и воля като теб.
- Правя всичко по силите си - каза той, потръпвайки. - Когато го чуя да шепне в главата ми, просто се моля по-усърдно. Бог ни дава силите, от които имаме нужда - тоест, ако имаме достатъчно разум да помолим за тях. Но нещо трябва да се направи. Не знам как ще свърши всичко това.
- Ще свърши, когато на жителите на града им дойде до гуша - отсече Андрю. - Хората могат да бъдат потискани и угнетявани само до един момент. Изненадан съм, че са понасяли злобата на Инквизитора толкова дълго. Някои от нарочените за изгаряне на клада имат роднини и приятели тук.
- Може би да, а може би не - рече брат Питър. - Има много хора, които обичат публичните изгаряния на клада. Можем само да се молим.
Глава 9
Катакомбите
Брат Питър се върна към задълженията си в катедралата, докато чакахме слънцето да залезе. Андрю ми каза, че най-добрият начин за влизане в катакомбите е през избата на една изоставена къща близо до катедралата; по-малко вероятно беше да ни забележат след като се стъмнеше.