Проклятието над Прогонващия духове

Когато наближихме катедралата, Андрю ни въведе в един от тесните проходи, които се простираха между задните страни на терасираните къщи. Спря пред една врата, бавно вдигна резето и ми кимна да мина през прохода и да вляза в малкия заден двор. След като затвори внимателно дворната врата, той отиде до задната врата на къщата, която тънеше в мрак.

Миг по-късно завъртя един ключ в ключалката и вече бяхме вътре. Заключвайки вратата след нас, той запали две свещи и ми подаде едната.

- Тази къща е изоставена от повече от двайсет години - каза той - и така и ще си остане, защото, както си разбрал, такива като брат ми не са добре дошли в този град. Обитавана е от нещо наистина противно, затова повечето хора стоят доста надалече и дори кучетата я отбягват.

Прав беше, че в къщата има нещо противно. Прогонващия духове бе издълбал знак върху вътрешната страна на задната врата.

Гръцката буква гама, с която се обозначаваше привидение или призрак. Числото вдясно беше „I“, което означаваше, че създанието е призрак от първа степен, достатъчно опасен да тласне някои хора до ръба на безумието.

- Казвал се Мати Барнс - рече Андрю, - и убил седем души в този град, може би повече. Имал големи ръце и ги използвал, за да задушава до смърт жертвите си. Били главно млади жени. Говори се, че ги водел тук и изстисквал живота от тях в същата тази стая. Накрая една от жените отвърнала на нападението и пронизала окото му с игла за шапки. Умрял бавно от отравяне на кръвта. Джон щеше да уговори призрака му да продължи нататък, но размисли. Възнамеряваше да се върне тук един ден и да се справи с Изчадието и искаше да се увери, че този път за слизане в катедралата все още ще е налице. Никой не иска да купува обитавана от духове къща.

Внезапно почувствах как въздухът става по-студен, а пламъчетата на свещите ни започнаха да потрепват. Нещо беше наблизо и идваше още по-близо с всяка секунда. Преди да успея да си поема отново дъх, то пристигна. Не можех наистина да го видя, но усетих как дебне в сенките в далечния ъгъл на кухнята; нещо, което се взираше упорито в мен.

Това, че не можех да го видя в действителност, влошаваше нещата. Най-могъщите призраци могат да избират дали да се направят видими, или не. Призракът на Мати Барнс ми показваше точно колко е силен, като оставаше скрит, и въпреки това ми даваше да разбера, че ме наблюдава. Нещо повече - можех да усетя неговата злост. Той ни желаеше злото и колкото по-скоро излезехме оттам, толкова по-добре.

- Въобразявам ли си, или изведнъж тук вътре стана много мразови-то? - попита Андрю.

- Студено си е - казах, без да споменавам присъствието на призрака. Нямаше нужда да го карам да се чувства по-нервен, отколкото вече беше.