Изкуплението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-41-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Атлантида». Краткое содержание книги:
- Не зная. Може да е Девън или някои, когото работи за или с него. Но трябва да призная, че колата е много слаба следа. Може би е бил шофьорът му или вампирът няма нищо общо с колата. Без усилие прелетя през живия плет. А и няма смисъл вампирът, който е големият бос в този район, съвсем внезапно да реши да саботира собствените си зли планове.
Алексий сви рамене, след това хвърли остър поглед към преплетените им ръце.
- Можем само да гадаем, докато не се сдобием с повече доказателства. По-важното е, дали можете да работите заедно? Бренан, повече от ясно е, че емоциите ти са се завърнали. Едва те разпознах, когато ме викаше, повикът ти бе така оплетен в ярост и... - погледна към Тиарнан, след което отново сви рамене и наклони глава, - други неща.
- Би било по-безопасно за Тиарнан, ако напусне това място -изказа се бавно Бренан, въпреки че всяка следваща дума изгаряше душата му, както солена вода посипана върху зееща рана.
- В никакъв случай, приятелче - ядоса се тя и дръпна ръката си от неговата. - Прокълнат или не, ти оставаш с мен. По-късно ще се опитаме да разберем колко далече можем да сме един от друг и за колко време. А... всъщност по-скоро от очакваното, защото аз... ами, ще използвам тоалетната. Но тази история е моя и оставам.
Очите на Алексий се разшириха от смеха, който напираше в гърлото му.
- Това ще бъде интересно. По-късно обаче. Трябва да се връщам на работа. Спрете се при мен, когато дойдете на партито.
Бренан кимна и пристъпи напред, за да хване Алексий за ръката.
- Ще наглеждам жена ти по време на приема. Имаш думата ми.
Алексий се засмя, но звукът не беше весел.
- Грейс може да се оправи сама, но все пак ти благодаря за подкрепата. Наглеждай твоята жена, докато си там. Имам усещането, че тя може да бъде най-хубавото нещо, което ти се е случвало от много време насам.
Тиарнан завъртя очи.
- Внимавайте с приказките за „моята жена, твоята жена“, момчета, или нощта ще бъде по-дълга от очакваното.
Алексий се засмя още веднъж и си тръгна. След като затвори вратата след приятеля си, Бренан се облегна на нея и насочи изучаващия си поглед към Тиарнан за толкова дълго, че бузите на младата жена пламнаха и онова възхитително и смущаващо изражение отново се настани на лицето й.
- Какво?
- Замислих се колко привлекателна ми изглежда перспективата за една дълга нощ, прекарана с теб - обясни той и позволи на желанието, което изпитваше към нея, да се отрази в гласа и лицето му.
Пенисът му се втвърди при самата мисъл. Тиарнан, гола. Внезапно му е прииска да премахне всяка част от облеклото й за да запомни голото й тяло. Да го направи търпеливо, наслаждавайки се на всеки детайл.
Тя поклати глава и разочарованието от отказа й го прониза, сякаш болезнените му и така опасни емоции поддържаха надеждата, че тя ще предложи да свали дрехите си и да се превърне в звездата на най-еротичните му фантазии.
- Какво ще правя с теб? Не, не отговаряй - поклати глава тя. - Сега обаче трябва да разрешим един много обикновен проблем: как да отида до тоалетната, без да активирам проклятието ти? Защото няма начин да ме гледаш, докато пишкам.
Глава 8
Лицето на Тиарнан запламтя, когато осъзна какво всъщност е казала, но за жалост, нуждата да използва това съоръжение, я бе принудила да загърби етикета и милите думи. Пътуването бе дълго, а и беше изпила много кафе, за да стигне до тук.
Погледна към него, като се надяваше, че косата й ще скрие по-голяма част от нагорещените й до червено страни. Но той бе онемял от шок или се опитваше да не се засмее, като и двете възможности я устройваха. Всъщност си го бе заслужила, но това не оправяше проблема й.
- Виж - започна тя. - Със сигурност проклятието няма да се активира за времето от две минути, които ще прекарам зад тази врата.
Усмивката му изчезна бързо и чертите на лицето му се задълбочиха, докато се взираше ту в нея, ту във вратата.
- Не зная, но не бих желал да поемам риска, и то броени минути преди да се появим на приема. Толкова ли си загрижена за уединението си, след като сме изправени пред такъв риск?
- Ами, след като го казваш по този начин - сопна му се тя, но й хрумна нещо. - По онова време Посейдон не е бил запознат с модерните технологии, нали?
- Не разбирам.
Тя извади телефона си и си направи снимка.
- Ето, дръж това и гледай лицето ми. Ще се върна след две минути. Дори по-малко.
Сложи телефона в ръцете му и се затича към банята.
- Може да говориш с мен, ако искаш да чуваш гласа ми. Гледай снимката и говори с мен, става ли?