Безсънна (Търсачът в дълбините)

Чуваше биене на сърце. И то не беше нейното.

— Кой е там? — прошепна, докато очите й се стрелкаха навсякъде. Призова електрическо кълбо и го задържа в дланта си. — Приближиш ли се още малко, ще те убия.

Хелън изчака още няколко мига, но нямаше отговор. Всъщност нямаше нищо, освен напълно неподвижен въздух. В действителност цареше пълен покой. Присвивайки ръка, тя остави електричеството да се разпръсне, и дъжд от искри падна между пръстите й и подскочи безобидно по пясъка. Тя тръсна глава и се засмя на себе си, неспособна да попречи на една истерична нотка да се промъкне в смеха й. Започваше да се побърква и го знаеше.

Прибра се вкъщи и се зае с вечерята, но насред приготовленията й се обади Джери. От скования тон на гласа му се досети, че наистина искаше да й се разкрещи, задето е счупила прозореца на спалнята си, но тъй като се обаждаше да й съобщи, че в магазина има ужасно объркване, включващо доставката на балони с форма на паяци, и ще я остави сама за още една нощ, той се чувстваше достатъчно виновен, за да пренебрегне цялата история с прозореца. Хелън се опита да не звучи твърде нацупено, когато му каза, че съжалява, задето му се налага да работи до късно, после затвори телефона и се втренчи в наполовина приготвената вечеря, която вече не й се искаше да довършва или да яде. Върна в опаковките каквото можа, и изяде купичка зърнена закуска, оставена до кухненската мивка, после се качи горе да се приготви за лягане.

Като наметна на раменете си якето на Орион, Хелън отвори вратата на спалнята си. Канеше се да пристъпи вътре, но краката й спряха на място. Обикновено спалнята й беше нейно светилище, нейно убежище, но вече не. Сега беше място, на което тя страдаше всяка нощ. И на всичко отгоре, беше студена като Северния полюс. Застанала на прага, Хелън си пое дълбоко дъх и после го изпусна, при което пред нея се появи голям облак пара.