По-добре късно, отколкото никога
- Автор: Кей Мэрилин
- Серия: Дарба #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «По-добре късно, отколкото никога». Краткое содержание книги:
Господин Клифорд не се ядоса. Той поздрави баща й и каза:
— Дъщеря ти има добри инстинкти.
Стюарт кимна.
— Да, мисля да я задържа — рече весело.
Момичето видя колко много пари спечели баща й и остана доволно.
— Радвам се, че се оказах права — сподели тя с него.
— Но ти знаеше, че си права, нали? Прочете мислите му.
Джена си призна.
— Но това е измама. Май не трябваше да го правя.
Той се засмя.
— И така може да се каже.
Не бе напълно уверена какво има предвид, но той не й се ядоса и това бе най-важното.
Стюарт настоя да й вземе малък подарък с част от печалбата и тя му позволи да й купи тениска черна, разбира се, с бляскави сребристи звездички навсякъде.
— Благодаря — рече тя. — Сложи ли си някоя от онези временни татуировки?
— Още не съм. А ти?
Тя се поколеба. После, със засрамена усмивка, свали жилетката си и показа дясната си ръка, където в червено се виждаше думата „Татко“.
Стюарт я прегърна през раменете и лекичко я стисна.
— Това е моето момиче.
Сякаш цял живот бе очаквала този момент. Не че бе потисната от липсата на баща, защото също като майка си не се замисляше много-много за него. Но сега вече си имаше баща, а както казваха — по-добре късно, отколкото никога.
Когато се върнаха в дома на съученичката й, госпожа Девън настоя Стюарт да остане за вечеря. Докато възрастните пиеха коктейлите си, Джена изтича горе в стаята на Трейси да й покаже новата си блузка.
— Познай! — каза на приятелката си. — Щастлива съм!
— Така и трябва — отвърна й Трейси. — Това е страхотна тениска.
Джена грабна възглавницата си и закачливо я метна към съученичката си.
— Не само заради това. Трейси, наистина ми се струва, че той ще остане! Ще говори с майка ми веднага щом я изпишат. И може да се съберат отново!
— Не се увличай — предупреди я момичето. — Майка ти дори не знае, че той се е върнал в града. Може да не го иска.
— Да не полудя? — писна Джена. После се пльосна на леглото и се втренчи в тавана. — Той е красив, забавен, добър… Кой не би искал такъв мъж?
— Но няма работа, нали?
— Може да си намери. Направо няма да повярваш какви интересни неща е работил. Бил е на кораб, на сафари, имал е работа и в Аляска…
— Наистина? Така ли ти каза?
Джена седна в леглото.
— Мислиш, че ме лъже ли?
— О, не — бързо се поправи Трейси. — Просто е интересно, че е работил толкова много неща. Какво правихте днес?
— Обядвахме в ресторант и после играхме покер. Е, баща ми игра, аз само гледах. И той спечели!
— Късметлия — рече приятелката й.
— Не бе просто късмет — призна си Джена и разказа как е прочела мислите на другия играч.
Може би обаче не биваше да споделя това, защото Трейси много държеше на честността. Затова и не се изненада, когато приятелката й я сгълча:
— Не е било много умно да го правиш — укорително й рече тя. — Уверена съм, че Стюарт няма да остане доволен, ако узнае, че си го извършила.
— Той вече знае — отвърна Джена. — Казах му.
Трейси я погледна с любопитство и попита:
— И какво направи?
— Засмя се.
Трейси изглеждаше ужасена.
— Шегуваш се!
— Баща ми е много готин — информира я Джена. — Той не ме поучава и не ми нарежда как да се държа.
Другото момиче измърмори нещо, което Джена не чу.
— Какво каза?
— Просто казах, че… не звучи много бащински.
Джена я зяпна.
— Това пък какво значи?
— Нищо.
Но във въздуха увисна неприятна тишина, която в края на краищата бе прекъсната от Джена:
— Не харесваш ли баща ми?
— Не, всичко е наред — каза Трейси, — само че…
— Какво?
— Ами той се появи от нищото, казва, че ти е баща, и сега изведнъж целият ти живот ще се промени. Просто не искам да се разочароваш.
— Защо да се разочаровам? — объркано попита Джена. Тогава думите на приятелката й звъннаха в ушите й. — Какво искаш да кажеш с това „казва, че ти е баща“? Не вярваш ли, че ми е баща?
— Не знам. Може би. Но майка ти още не го е виждала. А ти му се доверяваш, само защото не можеш да прочетеш мислите му. Което не е достатъчно основание.