По-добре късно, отколкото никога

— Нещо против детето ми да седне при мен? — попита ги Стюарт.

Един от мъжете се усмихна.

— Нищо, стига да гледа само твоите карти.

Стюарт дръпна два стола и седнаха. Момичето примигна, когато той прибави и малкото останали в портфейла му пари към онези на масата, после картите бяха раздадени.

Джена не бе съвсем сигурна какво се случва, защото цялото това плащане и вдигане нищо не й говореше. Но след малко прозря някои неща. Картите, които държаха играчите, се наричаха ръка и най-добрата ръка печелеше играта. Понякога обаче хората се преструваха, че имат по-добра ръка, отколкото имат в действителност, за да принудят останалите играчи да се откажат. Това бе частта с блъфирането.

Само че точно в тази игра никой не блъфираше и беше доста скучно. Джена осъзна, че е направила грешка, защото игрите на карти бяха интересни, само ако самият ти участваш в тях. Както каза и баща й, това не бе атрактивен за гледане спорт.

В ъгъла намери някакво списание и го взе да чете при масата. То обаче се оказа за коли и не беше по-интересно от играта, затова отново се отнесе в мечти за бъдещето. Зачуди се как ли ще се чувства майка й, като узнае за завръщането на бившия си съпруг. Дали щеше да е щастлива? Тя никога не говореше за Стюарт, нито пък изразяваше някакъв интерес или любопитство по отношение на това къде е той и какво прави. Навярно бе така, защото си мислеше, че повече никога няма да го види. Очакваше я огромна изненада…

— Джена? Какво мислиш?

Тя прогони мечтанията и погледна баща си.

— Моля?

— Всички пасуваха, останахме само аз и господин Клифорд. Само че аз не знам дали господин Клифорд има по-добра ръка от моята.

Момичето погледна към картите на баща си. Сториха й се добри — три аса и два попа. Но ако господин Клифорд имаше нещо като четири аса и един поп, Стюарт щеше да загуби, а съперникът му — да спечели онзи куп с парите в средата на масата.

— Погледни го — помоли я баща й. — Как мислиш, дали блъфира?

Джена се вгледа в мъжа, седнал от другата страна на масата. Стори й се приветлив, с рошави вежди и широка усмивка. Нямаше ни най-малка представа какви са картите му, понеже ги държеше надолу с лицето като останалите играчи и тя можеше да види само гърба им. Жалко, че нямаше рентгеново зрение.

Но всъщност имаше нещо подобно. Въпреки че Джена не можеше да види самите карти, господин Клифорд навярно си мислеше за тях.

Беше сигурна, че това не е добра постъпка, но не устоя. Щеше да е толкова ужасно, ако Стюарт загуби всичките си останали пари. Затова направи каквото можа.

И се оказа права за мислите на господин Клифорд. И ето ги — появиха се в съзнанието й — две аса, две валета и една десетка. Не беше убедена точно каква е силата им, но нещо й подсказа, че ръката на баща й е по-добра.

— Не мисля, че трябва да пасуваш.

Той я послуша, увеличи залога, което Джена сметна за лудост, защото той не разполагаше с повече пари. Тогава на господин Клифорд му се наложи да си покаже картите и Стюарт спечели.