По-добре късно, отколкото никога

Усмивката му изчезна. Джена зърна как ръката му посегна към скоростния лост. После колата потегли рязко.

Със замъглено съзнание момичето чу как мадам казва на Трейси да я отведе у дома. Емили пък каза, че ще изчака с нея, докато Трейси си прибере нещата. Джена усети нечия прегръдка, потупване по рамото, ръка, която за мъничко стисна нейната. Не бе сигурна кой я прегърна, кой я потупа… но те й бяха приятели, помисли си. Може би.

Единственото, за което бе напълно сигурна, бе временната татуировка на ръката й. Татко. Вече избледняваше. Просто ще трябва да поноси дълги ръкави, докато думата изчезне напълно.