По-добре късно, отколкото никога
- Автор: Кей Мэрилин
- Серия: Дарба #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «По-добре късно, отколкото никога». Краткое содержание книги:
Но го чувстваше много, много близък. Не можеше да продължава да го лъже.
„Аз не съм Кен, Рик.“
„Какви ги говориш? Разбира се, че си Кен, никой друг не може да ме чуе.“
„Казвам се Аманда. Намирам се в тялото на Кен.“
Отговор не последва. Момичето се опита да обясни:
„Аз съм онова, което другите наричат крадец на тела. Но заемам телата само на хора, към които съм изпитала съжаление. Съчувствах на Кен, защото той вече не може да тренира футбол заради инцидента, който претърпя. И така станах него. Затова мога да те чувам.“
Дали да му разкаже цялата история, за това как бе искала да принуди Кен да я покани на среща? Все още се двоумеше, когато Рик заговори:
„Леле! Не мога да ти опиша колко много се радвам.“
„Защо?“
„Защото изпитвам чувства към теб. Чувства, които не очаквах да изпитвам към момче.“
Аманда се запита дали Рик може да чуе ахването й.
„Наистина ли? Като чувствата, които изпитваш към Нанси ли?“
„Да. Начинът, по който усети поемите ми… Ти наистина схвана какво съм искал да кажа.“
„Много харесвам стиховете ти. Непрекъснато си представям, че са писани за мен.“
Нима наистина изтърси това? Изобщо не беше в стила на Аманда да показва истинските си чувства пред някое момче! Аманда се правеше на хладнокръвна, правеше се на труднодостъпни, резервирана, беше на пиедестал. Момчетата трябваше да се потрудят, за да привлекат вниманието й, не можеха просто ей така да я спечелят.
Но Рик можеше. Рик успя. Не я интересуваше дали я мисли за лесна, за достъпна.
„Можеше и за теб да са. Стихотворенията ми. Ти си по-добра от Нанси. Тя никога не изпитваше силни чувства като твоите. Ти си невероятна! Ти толкова дълбоко, толкова силно съчувстваш на останалите хора, че можеш да се превърнеш в тях!“
Само ако знаеше колко усилено се бе опитвала през целия си живот да пропъжда съжалението към останалите.
„Знам как изглеждаш. Видях твои снимки в един годишник на гимназията. Хубаво е, че мога да те виждам в съзнанието си, докато си говорим.“
„Де да можех и аз да те видя.“
Тогава я осени идеята, че той въобще не знае как изглежда тя.
Не знаеше колко красива е Аманда Бийсън. Беше се влюбил в личността й, в отношението й, в чувствата й. Остана поразена. Никога не си бе представяла, че някое момче ще хареса у нея тези й качества. Беше красива, беше популярна — това бяха нещата, привличащи момчетата. Заради тях тя получаваше вниманието им.
„Искаш ли да ти опиша как изглеждам?“
„Не, това не е важно. Имам усещането, че те познавам, сякаш си инкрустирана в сърцето ми. Това ми е достатъчно.“
Говориха си така с часове, докато Аманда не започна да се прозява и не усети, че заспива. Определиха си „среща“ след училище на следващия ден. И Аманда отплува в съня, понесена на крилата на любовта.
На следващата сутрин изчака край собственото си шкафче. След минути се появи и Другата-Аманда.
— Здрасти, Кен — поздрави я тя.
Аманда разпозна собствения си кокетничещ глас. Другата-Аманда се заигра с катинарчето на шкафчето си, но не откъсна очи от Кен. Зачуди се какво ли щеше да й каже Кен в подобен момент, ако това се случваше на нея самата.
Не я интересуваше. Искаше само да си подари нещо.
— Написах нещо за теб.
Лъжата беше съвсем мъничка. Все пак тя наистина го бе написала на компютъра.
Другата-Аманда се обърка.
— Какво си написал? Писмо ли?
— Не. Стихотворение. За теб.
Сега вече изглеждаше слисана.
— Защо си ми написал стихотворение?
— За да изразя чувствата си.
Аманда извади плика от раницата на Кен и й го подаде. Другата-Аманда го пое внимателно, сякаш се боеше да не я ухапе.
— Ще се видим в час — рече Аманда и си тръгна.
Но се случи така, че видя Другата-Аманда преди това. Отиде в библиотеката, за да учи, и там я завари да седи край една маса заедно с Кейти и Бритни. Трите гледаха някакъв лист хартия и се смееха.
Аманда се приближи иззад една лавица с книги, за да не я забележат. Надзърна между книгите, за да види по-добре какво правят момичетата.
Не можеше да каже, че се изненада особено, когато осъзна, че листът хартия е нейната поема, поемата на Рик. Другата-Аманда се подиграваше на стихотворението и подтикваше и приятелките си да постъпват по същия начин.