По-добре късно, отколкото никога
- Автор: Кей Мэрилин
- Серия: Дарба #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «По-добре късно, отколкото никога». Краткое содержание книги:
На снимката Рик беше със смокинг, но не обикновен. Реверите и маншетите бяха бляскави. А под сакото момчето не носеше бяла риза и черна вратовръзка, както се очакваше, а тениска. Може би тогава бе отправил някакво модно предизвикателство. Или пък облеклото показваше чувството му за хумор. Момчето имаше страхотна усмивка и, макар че на снимката тя не видя пламъче в очите му, остана убедена, че то е там.
По принцип Аманда нямаше да приеме всичко това за привлекателно, защото предпочиташе по-мъжки момчета с по-атлетичен външен вид, като Кен. Но в Рик Ласки имаше нещо много привлекателно, нещо, което я развълнува.
Отново погледна Нанси. Трябваше да признае, че момичето е много хубаво… Не колкото нея самата, разбира се, но Нанси имаше красиво лице. Роклята беше ужасна — цялата бухнала и с воланчета, но си личеше, че Нанси има хубава фигура. На ръката си момичето имаше гривна от рози, за които Аманда предположи, че са били червени. Естествено, Рик й бе подарил любимите й цветя.
Вероятно снимката беше от годишния бал, хрумна й. По време на този бал ли Нанси беше скъсала с него?
Е, сега вече Аманда разполагаше с фамилия, ако на тази фотография в действителност бе нейният Рик. Доста странно бе, че вече мисли за него като за „своя“ Рик. Прелисти в края на годишника и в списъка потърси: „Ласки, Ричард“. След името бяха изписани номерата на четири страници.
Първият номер я отведе при снимка на група хора с надпис: „Селестиал Търнингс“3. Аманда прочете обяснението под нея и узна, че това е име на литературно списание, в което са поместени творби на ученици.
Винаги си бе мислила, че ученици, членуващи в подобни клубове, са зубъри, умници, които не знаят как да се забавляват, но децата на тази снимка никак не изглеждаха зле. Рик дори бе по-хубав отколкото на фотографията от бала си.
Следващата снимка беше стандартният абитуриентски портрет — момчето бе снимано до раменете, облечено с тъмна роба и нахлупило на главата си една от онези плоски шапки с пискюл, а зад него се виждаше фон, изобразяващ синьо небе с облачета. Рик беше вързал косата си на опашка отзад и Аманда успя по-добре да разгледа лицето му. Малки уши, високи скули, дълбоки очи. Кафяви или навярно много тъмносини очи. В стомаха й запърха пеперуда, всъщност в стомаха на Кен.
Третата снимка бе онази от бала. Четвъртата бе като втората, но уголемена, разположена почти на цялата страница. Беше рамкирана в черно. Под нея Аманда прочете: „В памет на Ричард (Рик) Ласки, 1950–1968 г.“
Явно Рик беше починал през последната си година в училище. Всепоглъщаща тъга налегна Аманда и момичето едва сдържа сълзите си. А това бе нелепо — всички тези събития се бяха случили преди повече от четирийсет години. Пък и тя не го познаваше — та той бе просто един глас, нищо повече.
Върна се при компютъра и въведе името на Рик и името на гимназията в полето за търсене. За щастие се появи статия от местен вестник. Всъщност беше некролог.
Ричард Ласки, осемнайсетгодишен, загинал при инцидент на магистралата. Бил е с мотора на брат си, досети се Аманда. Затова и не обичаше да говори на тази тема.
Момичето остана втренчено в текста ужасно дълго. Сетне се върна в прашната стаичка. На някаква друга полица откри подвързани копия от други училищни публикации — наръчници, вестници, театрални програми. И броеве на „Селестиал Търнингс“.
Прехвърли списанията, издадени в периода между хиляда деветстотин шейсет и пета и шейсет и осма година, и откри два разказа и няколко поеми от Рик. Разказите бяха прекалено многословни за вкуса й, но стиховете бяха хубави. Особено един от тях.
Озаглавен бе „Нанси“ и бе любовно стихотворение.
Ето сега вече наистина й се плачеше. Да бъде така обичана — колко невероятно красиво. Нанси не бе го оценила. Тя не го бе заслужавала.
„Аз го заслужавам“ — помисли си Аманда. После отнесе списанието при копирната машина.
3
Неведоми обрати (англ.) — Бел.прев.