Знаете, че ме обичате
- Автор: фон Зигесар Сесили
- Серия: Gossip Girl #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 954-761-187-9
- Переводчик: Мария Лилкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Знаете, че ме обичате». Краткое содержание книги:
Прочетете поредната книга от този блестяща серия!
А може би не.
Той си дръпна от цигарата толкова силно, че за малко да си изкашля белия дроб. Обаче си запали нова от старата. Беше решил да пуши цигара от цигара, докато тя не се появи. Можеше и да умре, докато тя дойде, но поне щяха да са заедно.
Пушейки, той се загледа в поляната. Дребничко момиче с големи цици и къдрава кафява коса играеше футбол с четири момчета, които той бегло познаваше. Това беше сестричката му Джени. Откога тя се размотаваше в парка с тези скучни богати тъпанари от Горен Ийст Сайд? Дали перверзният Чък също беше там? Усещайки се като закрилник, той тръгна да се изправя, но се насили да седне обратно. Джени изглежда се забавляваше и доколкото Дан можеше да види, Чък не беше там. Ако искаше да се превърне в гадния по-голям брат, можеше да отиде и да развали всичко, или пък да си седи кротко и да я остави. И все пак можеше просто да седи и да я наблюдава от там, където беше. В крайна сметка Джени трябваше да се запознава и с нови хора, особено сега, когато той се срещаше със Серена и нямаше толкова време за нея.
Така де, срещаха се, ако тя изобщо се появеше.
— Хей, май е най-добре аз да се прибирам, а? — каза Джени и ритна топката към Нейт.
— Окей, до скоро тогава — каза той, прегърна я и я целуна по бузата.
Джени за малко да се претърколи.
— Чао — почти изписка тя и махна към другите момчета. След това се обърна и се запъти към западната част на парка, преди да се е напишкала в гащите. Нямаше търпение отново да види Нейт, но насаме.
— Пич, какво казва Блеър за новата ти приятелка? — попита Антъни, когато Джени се беше отдалечила, след това запали нов джойнт, дръпна и предаде на Джереми.
— Тя не ми е гадже, бе. Тя е просто готино хлапе, на което се натъкнах. Харесвам я — обясни Нейт.
— И аз я харесвам, ама на Блеър няма да й хареса, че прекарваш време с някаква деветокласничка вместо с нея, нали? — каза Джереми и подаде цигарата на Нейт.
Нейт я взе и си дръпна силно:
— Не е нужно тя да знае. Не е голяма работа. Не че ще зарежа Блеър заради Дженифър — изръмжа той заради дима.
— Така е, не е кой знае какво — съгласи се Чарли и взе джойнта.
Нейт гледаше как цигарата гори и знаеше, че ги лъже. Цялата тази история си беше голяма работа, но все още не беше сигурен накъде ще задуха вятърът.
Трябваше да си много внимателен, когато ставаше дума за Блеър. Нейт беше наясно на какво е способна и то хич не беше красиво.
— Извинявай, че закъснях, смотаняко — каза Зийк и хвърли баскетболната топка към главата на Дан. — Хайде да играем.
Дан вдигна глава от тетрадката, където беше започнал ново стихотворение, „Счупени крака“.
Беше за желанието да си някъде с някого и за невъзможността това да е реалност. Явно беше, че Серена е задържана някъде, където не й се стои и си мисли за Дан и как иска да е с него. Можеше да е някъде в метрото, между две спирки, а Дан трябваше да чака в парка със Зийк.
— Хей, мерси, че се появи най-накрая — каза той, пъхна тетрадката си в чантата и се изправи.
— Майната ти, знаеш, че имах урок по математика — каза Зийк, дриблирайки с топката.
Двамата тръгнаха към игрището, а Дан продължи да го дразни:
— Трябва да се стараеш повече по математика, за да не ти се налага учител.
— А ти си го начукай, защото си скучен — не остана длъжен Зийк.
— Това пък какво трябва да значи? — попита Дан, остави чантата си на земята и си съблече палтото.
Зийк се въртеше наоколо с топката. Той беше леко пълен, а бедрата му бяха закръглени като на момиче, но пък беше най-добрият баскетболист в „Ривърсайд“. Иди го разбери.
— Напоследък си все зает и в лошо настроение. Ставаш все по-скучен.
Дан само вдигна рамене и се впусна в борба за топката:
— Какво да ти обяснявам. Имам си приятелка.
Когато успя да вземе топката, той тръгна към единия край на игрището и стреля, но изпусна коша с цели тридесет сантиметра.
— Много добре, скапаняк — затича се Зийк и хвана отскочилата топка. — Гадже? Кой, Ванеса? — попита, дриблирайки на място, а шкембето му се движеше странно под тениската.