Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
Джуджето огледа помещението и рейнджърът осъзна, че или е сляпо, или зрението му е отслабнало съвсем. Всички мълчаха, докато то се отпускаше на едно столче.
И когато най-после се намести, каза:
— И така, каква е причината да вдигнете един старец от сладка дрямка?
За крехкото си тяло имаше изненадващо силен глас.
— Малачи — каза Долган, — това е Алистан от Свободните градове.
— И сам виждам, че е рейнджър, Долгане — тросна се старото джудже и Алистан веднага промени мнението си за зрението му. — Предполагам, че имаш да ми кажеш нещо важно, инак нямаше да ме повикаш.
Алистан преразказа отново срещата със странния елф. Старецът мълчеше, но се беше привел напред, сякаш бе съсредоточил цялото си внимание върху думите на рейнджъра. Особено когато той описваше външността на непознатия.
След като Алистан приключи, Малачи се облегна назад и почеса замислено брадичката си.
— Знам я тази история. Много е стара, от времето на прадядото на прадядо ми — за времето преди Прекосяването.
Долган мълчаливо огледа събралите се джуджета. Бяха поне двайсетина, повечето негови съветници.
Малачи си пое дъх и продължи:
— Може да съм в края на живота си, но я помня добре, като да са ми я разказали вчера. Беше на първия ми поход срещу Тъмните елфи на север, те нападаха стадата ни тъкмо по време на отелването. Преследвахме една такава банда, баща ми и аз и… — той посочи Долган — твоят баща, макар че тогава не беше крал, а само Боен вожд. Та значи решихме да накажем онези негодници и да ги научим веднъж завинаги да не посягат на добитъка на калдарските джуджета! — Пое си дъх на пресекулки и продължи: — Два дни ги гонихме тия крадци и на втората вечер, като се разположихме на бивак на брега на реката, баща ми ми разказа историята, дето я бил научил от своя дядо. Та той му разправял, че във времето преди войната на боговете джуджетата живеели на един далечен свят и там се биели непрестанно с великите племена на таласъмите и леа оркха, орките. Нашите деди, освен това трябвало да опазват посевите си от грифони, мантикори и други митични твари. Баща ми ми разказа древни легенди за величави герои и подвизи, за важни истини, изгубени и забравени дори от маговете учени, защото всичко това е било преди Прекосяването.
— Прекосяването? — обади се Алистан.
Старото джудже кимна.
— Безумие поглъщало нашия свят, нападали ни същества, чиято сила надхвърляла дори уменията на маговете учени. Наричали ги Властелините на дракони.
— Валхеру — каза Долган и кимна, припомнил си времето, прекарано с лорд Томас по време на войната с цураните. Беше научил доста неща за валхеру, докато гледаше как онова момче от Крудий израства до същество с невъобразима сила, но знаеше, че има още много неоткрити неща.
— Да — потвърди Малачи. — Така наричали елфите своите бивши господари. Баща ми ми каза, че самите Властници на света ни прогонили тук, но никой не знае дали преднамерено, или случайно. Както и да е, ние сме побягнали от нашия свят. Огромни пропасти се появили в небесата и на земята и поглъщали всички и всичко. Някои от тях стигали до други светове, но нашите сънародници не смеели да ги използват, а се биели да се удържат там, където са. На нашия роден свят тогава имало и човешки племена, както и таласъми. Сред хората и джуджетата имало и истински познавачи на магията и тъкмо те построили мостове, за да избягаме от разрушението, което ни сполетяло по време на Войните на хаоса. Изгубили сме почти всичко, но едно още се знае: в древни времена тези страни се обитавали от други създания, родственици на тези, с които сме воювали, ала не елфите от Елвандар, с които сега сме в мир. В онези древни времена войната накарала джуджета, хора и дори магьосници от дена оркха…
— Орките! — възкликна с отвращение Долган, сякаш думата бе най-отвратителна обида.
Рейнджърът не откъсваше поглед от старото джудже.
— Дена оркха, на стария език — потвърди Малачи. — Истинските врагове на нашата кръв. Великите таласъми. Нито един не обитава този свят.
— Но живеят в паметта ни — вметна кралят на джуджетата.
Малачи махна с ръка.
— Магьосници от много различни раси се съюзили, за да спасят цели светове в онази епоха на побърканите богове и вилнеещи Драконови ездачи. Изградили Златния мост и по него много от нашите предци дошли на Мидкемия. Но елфите и някои други, хората-змии и хората-тигри, вече живеели тук и ни посрещнали с нови войни и магии. Битката от двете страни на Златния мост продължила толкова дълго, че никой не можел да измери времето, защото самата природа на вселената се изменила и усукала… А после всичко свършило. В дните след Прекосяването, но преди да се появи първата ни кралска династия, в мъгливите времена на най-ранните спомени, елфите разкрили на нашите сънародници, че много от техните предци напуснали този свят, както ние — нашия, и че сред тях те били известни с името Изгубените елфи. — Старото джудже помълча, после продължи: — Мога само да предполагам, но може би някой от тях се е върнал на нашия свят, защото никога досега не бях чувал за подобно същество. Най-добре да попиташ елфите, тъй като едно ще ти кажа — говори се какво ли не за магията им, ала никога досега не бях чувал да използват илюзия, за да се преобразяват. — Вдигна глава и погледна Долган. — Мога ли да си вървя, кралю?