Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Връхлита страховит легион
Връхлита страховит легион - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Връхлита страховит легион

Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:

Епични мащаби... главоломен сюжет... ярко въображение!
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
1 ... 30 31 32 33 34 35 36 37 38 ... 135
Перейти на страницу:

Тонът му не оставяше съмнение, че въпросът е чиста формалност, тъй като се бе надигнал още преди Долган да даде знак.

— Малачи, един последен въпрос — каза Долган. — Защо баща ми не ми е разказвал тези неща?

Малачи сви рамене.

— Защото не си го питал. Баща ти бе мълчалив човек, отдаден на службата си. Не говореше много. — Долган кимна. — За разлика от моя баща, който обичаше да разказва истории. Спомних си и нещо друго — продължи Малачи. — Три големи моста били построени на нашия стар свят, или поне така казал дядото на баща ми. Два били вдигнати от хора и джуджета, а третият от орки. Един мост водел към света на цураните. Дори някой наш сънародник да е минал по него, цураните не пазят спомен за това. Вторият водел тук и по него на Мидкемия дошли хората и джуджетата. Оркският мост водел към трети свят и благодарение на това след края на Войните на хаоса вече не ни спохожда онази древна омраза към тях. Но казват, че част от хората и джуджетата тръгнали с тях. Може би — добави старото джудже — Изгубените елфи са построили свой мост, за да избягат от господарите си?

И без да чака отговор на риторичния си въпрос, излезе.

Известно време Долган и останалите мълчаха. После кралят заговори:

— Нищо чудно тези Изгубени елфи наистина да са построили свой мост, за да избягат от господарите си.

— И сега един се е върнал — допълни Алистан.

— Очевидно. — Долган кимна.

— Знай едно, притежателю на Чука на Толин — обади се глас зад тях. Долган и останалите се обърнаха и видяха, че Малачи е застанал на прага. — Едно последно нещо — добави той, насочил треперещ пръст към краля на джуджетата. — Твоят прадядо е довел нашия народ тук и е превърнал планините в наш дом. Брат му повел други племена към Каменните планини и Дорджин. Някога нашите сънародници били многобройни като листата по дърветата, но за всяко преминало по моста между световете джудже пет останали да воюват срещу безумието, което унищожавало света ни. — Старецът изглеждаше уморен от дългия разговор. Но все пак си пое дъх и продължи: — Ако Изгубените елфи се готвят да дойдат на този свят, трябва да свикате Събранието и да се подготвите за възможна война! Ако тези същества са наистина Изгубените елфи, значи са не само родственици на приятелите ни от Елвандар, но и на Тъмните елфи.

Долган кимна на Тоди и той поведе стареца към къщурката му.

Джуджетата се скупчиха около краля. Хогни, внукът на Долган, заговори пръв:

— Баща ми ми каза, че когато цураните дошли за пръв път — когато за пръв път чул за тях в онази пещера, където ти и чичо Ундел сте открили лорд Боррик да се крие от таласъмите — баща ми усетил някаква ледена буца в стомаха си.

Долган кимна.

— Да, аз също я почувствах.

— Мога да ви кажа само това, което видях — обади се рейнджърът. — Не зная как се нарича това същество, нито бях чувал допреди малко за Изгубените елфи.

— Може да е съвпадение — рече замислено Долган. — Може това същество да е от друга раса, която само прилича на елфите. В края на краищата цураните не приличат ли на хората? А може да си видял човек, който се е превъплъщавал на елф с помощта на магия. — Смукна от лулата и се замисли. — И все пак, ако наистина е някоя древна раса, която се готви да се върне…

— Предпазливостта изисква от теб да се готвиш, сякаш е точно това — рече рейнджърът. — Аз тръгвам за Елвандар, към кралицата и лорд Томас.

Долган го изгледа втренчено и каза:

— И аз идвам с теб. Ако някой помни тези дни, това е Томас. Често не може да си спомня далечното минало, ако не е подтикнат от конкретен случай, но ако е дошло време да сръчкаме Драконовия господар, то е точно сега.

— Ще яздиш ли? — попита рейнджърът.

Долган се засмя.

— Не. Може да съм стар, но не съм умрял. Между нашата страна и река Крудий има гъста гора, а и все още не съм видял кон, който да не мога да надбягам. Не се бой, няма да те карам да чакаш.

1 ... 30 31 32 33 34 35 36 37 38 ... 135
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)