Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
Тонът му не оставяше съмнение, че въпросът е чиста формалност, тъй като се бе надигнал още преди Долган да даде знак.
— Малачи, един последен въпрос — каза Долган. — Защо баща ми не ми е разказвал тези неща?
Малачи сви рамене.
— Защото не си го питал. Баща ти бе мълчалив човек, отдаден на службата си. Не говореше много. — Долган кимна. — За разлика от моя баща, който обичаше да разказва истории. Спомних си и нещо друго — продължи Малачи. — Три големи моста били построени на нашия стар свят, или поне така казал дядото на баща ми. Два били вдигнати от хора и джуджета, а третият от орки. Един мост водел към света на цураните. Дори някой наш сънародник да е минал по него, цураните не пазят спомен за това. Вторият водел тук и по него на Мидкемия дошли хората и джуджетата. Оркският мост водел към трети свят и благодарение на това след края на Войните на хаоса вече не ни спохожда онази древна омраза към тях. Но казват, че част от хората и джуджетата тръгнали с тях. Може би — добави старото джудже — Изгубените елфи са построили свой мост, за да избягат от господарите си?
И без да чака отговор на риторичния си въпрос, излезе.
Известно време Долган и останалите мълчаха. После кралят заговори:
— Нищо чудно тези Изгубени елфи наистина да са построили свой мост, за да избягат от господарите си.
— И сега един се е върнал — допълни Алистан.
— Очевидно. — Долган кимна.
— Знай едно, притежателю на Чука на Толин — обади се глас зад тях. Долган и останалите се обърнаха и видяха, че Малачи е застанал на прага. — Едно последно нещо — добави той, насочил треперещ пръст към краля на джуджетата. — Твоят прадядо е довел нашия народ тук и е превърнал планините в наш дом. Брат му повел други племена към Каменните планини и Дорджин. Някога нашите сънародници били многобройни като листата по дърветата, но за всяко преминало по моста между световете джудже пет останали да воюват срещу безумието, което унищожавало света ни. — Старецът изглеждаше уморен от дългия разговор. Но все пак си пое дъх и продължи: — Ако Изгубените елфи се готвят да дойдат на този свят, трябва да свикате Събранието и да се подготвите за възможна война! Ако тези същества са наистина Изгубените елфи, значи са не само родственици на приятелите ни от Елвандар, но и на Тъмните елфи.
Долган кимна на Тоди и той поведе стареца към къщурката му.
Джуджетата се скупчиха около краля. Хогни, внукът на Долган, заговори пръв:
— Баща ми ми каза, че когато цураните дошли за пръв път — когато за пръв път чул за тях в онази пещера, където ти и чичо Ундел сте открили лорд Боррик да се крие от таласъмите — баща ми усетил някаква ледена буца в стомаха си.
Долган кимна.
— Да, аз също я почувствах.
— Мога да ви кажа само това, което видях — обади се рейнджърът. — Не зная как се нарича това същество, нито бях чувал допреди малко за Изгубените елфи.
— Може да е съвпадение — рече замислено Долган. — Може това същество да е от друга раса, която само прилича на елфите. В края на краищата цураните не приличат ли на хората? А може да си видял човек, който се е превъплъщавал на елф с помощта на магия. — Смукна от лулата и се замисли. — И все пак, ако наистина е някоя древна раса, която се готви да се върне…
— Предпазливостта изисква от теб да се готвиш, сякаш е точно това — рече рейнджърът. — Аз тръгвам за Елвандар, към кралицата и лорд Томас.
Долган го изгледа втренчено и каза:
— И аз идвам с теб. Ако някой помни тези дни, това е Томас. Често не може да си спомня далечното минало, ако не е подтикнат от конкретен случай, но ако е дошло време да сръчкаме Драконовия господар, то е точно сега.
— Ще яздиш ли? — попита рейнджърът.
Долган се засмя.
— Не. Може да съм стар, но не съм умрял. Между нашата страна и река Крудий има гъста гора, а и все още не съм видял кон, който да не мога да надбягам. Не се бой, няма да те карам да чакаш.