Обещанието на краля вещер
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-393-5
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обещанието на краля вещер». Краткое содержание книги:
Ентрери наблюдаваше очите им и забеляза, че се взират по-често встрани, отколкото в него. Знаеше, че или искат да избягат, или се надяват на подкрепления.
Последното не бе напразна надежда, защото Ентрери можеше да чуе шума от гоблините навсякъде по склона. Прибързаността на Джарлаксъл ги бе изсипала насред цяло племе от създанията. Бяха видели само три край лагерния огън, обикалящи около врящ казан с ужасно миришещо ядене. Но зад лагерния огън имаше скрит вход на пещера.
Джарлаксъл не бе чул предупреждението на Ентрери или не му бе обърнал внимание и внезапната им атака бе довела до появата на цяла тълпа виещи чудовища.
Превъзхождаха го числено две към едно, но Ентрери бе на по-висока позиция и я използва, за да предприеме внезапна съкрушителна атака. Втурна се напред, мушкайки с меча си, след което замахна наляво и после обратно надясно. Чу звъна на метал, когато гоблинът от дясната му страна парира удара със собственото си оръжие, но това не спря устрема му.
Пристъпи напред и направи кръгово движение с Нокътя на Шарон, запращайки острието назад и надолу, а след това нагоре и през рамото си. Острието се спусна надолу с движение, предвидено да разсече гоблина, ако отскочи назад.
За негова чест той се хвърли отново напред.
Но Ентрери бе очаквал точно това.
Мечът на гоблина се плъзна напред и инкрустираната кама го прихвана отстрани и го отклони, променяйки ъгъла достатъчно, че да пропусне целта. Ръката на Ентрери изведнъж се задвижи смайващо бързо и камата се озова нагоре и над острието, а след това надолу и около него, извивайки се така, че да отклони меча още по-настрани. Междувременно замахна с Нокътя на Шарон надясно, така че да принуди другия гоблин да стои настрана и продължи устрема си напред, като отново превъртя камата и още отклони меча. Отново завъртя острието си, прокарвайки го по меча на гоблина. Накрая го изби с размах, приближи камата още и нанесе три светкавични удара, като всяко попадение предизвикваше вопъл.
От трите дупки потече ярка кръв и гоблинът залитна назад.
Уверен, че го е победил, Ентрери вече се бе обърнал и мечът му се задвижи яростно, за да отблъсне внезапно ожесточилата се атака на другия гоблин. Парира едно ниско мушкане, второ, насочено към гърдите му, и трето, отново под същия ъгъл.
Гоблинът изкрещя и нанесе четвърти удар.
Ентрери метна камата си.
Гоблинът изпъшка веднъж и замлъкна. Върхът на меча му се наклони към земята, докато погледът му също се спускаше надолу, за да осъзнае, че от гърдите му стърчи кама.
Погледна обратно към Ентрери и мечът му падна на земята.
— Сигурно боли — каза убиецът.
Гоблинът се строполи мъртъв на земята.
Ентрери обърна мъртвото създание с крак и измъкна камата си. Погледна към склона на планината и продължаващата врява, макар да не видя нови врагове.
Обърна поглед и забеляза, че първият гоблин, който бе минал покрай него и Ентрери бе наръгал, е избягал.
Проблясък на огън отстрани привлече вниманието му. Само можеше да си представи какво клане устройва Джарлаксъл.
Джарлаксъл се озова в центъра на едно сечище. Насреща му от всички страни се приближаваха гоблини, а във въздуха хвърчаха копия.
Магическите му защити се справиха достатъчно лесно с оръжията и той бе убеден, че грубите чудовища не притежават нужните магически средства, за да проникнат през бариерите и да го ударят наистина. Дузина копия се насочиха към него и бяха отклонени, без да го докоснат дори, но веднага след тях, сякаш изскачайки иззад всяка скала, ограждаща сечището, се появяваше гоблин с оръжие в ръка, виещ и атакуващ.
Очевидно тази група диваци не бе чувала за репутацията на мрачните елфи.
По същия начин както бе разчитал на магическите си защити, за да неутрализират копията им, Джарлаксъл се уповаваше и на ограничения им интелект.
Натрупаха се около него и със свиване на рамене Джарлаксъл извади магическа пръчка, насочи я надолу към нозете си и изрече командата. Последвалото огнено кълбо погълна мрачния елф, гоблините, сечището и заобикалящите го скали. Ужасени писъци съпровождаха оранжевите пламъци.
Само дето нямаше пламъци.
Игнорирайки напълно собствената си илюзия, Джарлаксъл наблюдаваше с немалък интерес как гоблините размахват оръжия и се хвърлят по земята. Създанията се мятаха и удряха по пламъците и скоро писъците от ужас се трансформираха в агонизиращи стенания. Мрачният елф забеляза, че поне дузина врагове лежат съвсем неподвижно, защото илюзията на огненото кълбо ги бе погълнала до такава степен, че умовете им бяха създали същия резултат, който би имала истинската магия.