Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Чакай!
— Какво?
— Познавам те, приятелю. Ако си намислил да вдигнеш скандал, тъй че да дотичат всички полицаи по пазара, откажи се.
— Но ще свърши работа, нали?
— Има една стара поговорка…
— Много поговорки има. Коя точно имаш предвид?
— Да не удряш с брадва, за да убиеш муха на носа на приятел.
Накор се разсмя.
— Знам я.
— Хубаво. — Въпросът е, че трябва да намерим Даш, без да вдигаме скандал.
— Добре — каза Накор. — Води.
Навлязоха в човешката гмеж. Населението в Крондор бе все още наполовина отпреди, но въпреки това пазарът изглеждаше претъпкан, защото хората се тълпяха тук.
Тръгнаха от фургон на фургон. Продаваха се тикви, царевица, чували със зърно и даже ориз от Края на сушата, плодове, вино и ейл и каква ли не готова храна. Накор закиха, щом минаха покрай един продавач на пакашка — хлебен джоб, пълен с месо, лук, пипер и люти чушлета.
— Тоя е сложил толкова люто, че очите ми ще изхвърчат — изсумтя исаланецът.
Ру се засмя.
— Някои обичат месото лютиво.
— Отдавна съм разбрал — каза Накор, — че прекалените подправки обикновено прикриват лошо месо.
— Баща ми пък казваше — отвърна Ру, — че ако подправките са достатъчни, е все едно какво е месото.
Накор се засмя.
На ъгъла видяха група мъже, застанали пред един голям фургон — подвижна пивница. В двата края на фургона бяха поставили две бурета и дъската върху тях служеше за тезгях. Двайсетина души пиеха и се смееха. Когато Накор и Ру приближиха, те се смълчаха и изчакаха двамата да подминат.
— Странно — каза Накор, след като продължиха по улицата.
— Кое?
— Онези там.
— Какво им е странното?
— Обърни се и ми кажи какво виждаш.
— Ами работници. Пият.
— Погледни по-внимателно.
— Какво искаш да кажеш?
Ру се почеса по брадичката и добави:
— Прав си. Има нещо странно, но не мога да кажа какво е.
— Първо, това не са работници — каза Накор. — Облечени са като работници, но не са. Войници са.
— Войници? Защо войници?
— За твоята работа не стигат работници, нали?
— Да — каза Ру. — Не стигат.
— Тогава какво търсят тук работници? Да пият ейл по това време?
— Ами… — Ру замълча, после каза: — По дяволите. Мислех, че просто обядват.
— Това е второто нещо. До обяд има цели два часа. А забеляза ли как спряха да говорят, щом се приближихме? И как всички ги заобикалят отдалече?
— Да. Значи въпросът е какво търсят тук войници, облечени като работници, и да се напиват още от заранта?
— Не това е въпросът — рече Накор. — Те стоят тук, облечени като работници, и се напиват от заранта, за да помислят хората, че са работници и се напиват от заранта. Въпросът е защо се опитват да накарат хората да помислят, че са работници, които…
— Разбрах — прекъсна го Ру. — Дай да намерим Даш.
След малко видяха няколко души с червени ленти на ръцете — водеше ги Даш. Той каза на хората си да продължат и попита:
— Какво има?
— Кажи на прадядо си, че искам да говоря с него — отвърна Накор. — Но преди това… ей при оня фургон има едни хора… Облечени са като работници, но не са работници.
Даш кимна.
— Знам. Има няколко такива групи из пазара.
— О? — каза Ру. — Знаеш?
— Що за шериф щях да съм, ако не знаех?
— Като всички други — каза Накор. — Все едно, щом знаеш за тия, можем да поговорим за Пъг.
— Какво?
— Трябва да го видя.
Даш присви очи.
— И какво искаш да направя?
— Ти си му роднина. Как се свързваш с него?
Даш поклати глава.
— Не го правя. Татко може да е имал някакъв начин, но не ми го е казвал. Нито на Джими — иначе щях да знам. Баба трябваше само да си затвори очите.
Накор кимна и каза:
— Знам. Гамина можеше да говори с него от другия край на света.
— Мислех, че ти ще имаш някакъв начин — каза Даш.
— Не го виждам толкова често, освен когато не сме на острова. Може би е там. — Накор се обърна към Ру. — Можеш ли да ми заемеш един кораб до Острова на чародея?
— Ако не си забелязал, там бушува истинска война! — каза Ру. — Кораб на Свободните градове може и да преплава оттам, без да го спрат, но кралски кораб ще налети или на квегански пирати, или на кешийски кораби, или на кораби на Фадавах. Мога да ти дам един кораб, но цяла флота не мога.
— Не ми трябва флота. Един кораб стига.
— А враговете?
— Не се безпокой — ухили се Накор. — Имам си номера.
— Добре — каза Ру. — Но какъв е проблемът?
— О, не ти ли казах?
— Не. — Ру погледна Даш, но той само сви рамене.
— Е, то трябва да се види — каза Накор и тръгна, без да го интересува дали ще го последват.
Ру погледна Даш и каза: