Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Да — каза Даш. — Ако е кешийски агент и вече не е заминал за Кеш, за да ги уведоми колко зле са нещата в града, значи е в порт Викор и прави още по-големи бели.
— Предупреди Дуко и ако брат ти е пристигнал жив и здрав, кажи ми.
— Значи напускаш полицията? — попита Даш, след като нахлузи ботушите си и пристъпи към вратата.
— Да. След като новият херцог поеме службата си, ще трябва да възстановя щетите, нанесени от войната. Има агенти, които са ми донасяли и които не знаят, че още съм жив. Има агенти, за които не знам дали вече не са мъртви. Дядо ти имаше удивително извратен ум и направи нещо невероятно. Може да ми струва остатъка от живота, но рано или късно ще възстановя мрежата му.
— Е, докато аз съм шерифът на Крондор, ако ти потрябва помощ, обади се.
— Разбира се — каза Талвин.
Талвин тръгна към стаите, в които държаха пленниците, а Даш забърза към кабинета на рицар-маршала, където се събираха всички военни донесения преди да бъдат препратени до принц Патрик или на север до лорд Грейлок. Дано Джими да беше изпратил вест.
Полузадрямалият чиновник вдигна глава.
— Да, шерифе?
— Има ли някакво съобщение от порт Викор през последните един-два дни?
Чиновникът прегледа дългия свитък, в който се записваха последните донесения, и каза:
— Не, сър, нито едно от пет дни.
— Ако пристигне, уведомете ме веднага. Благодаря. — Обърна се и тръгна към стаята си. Погледна навън и видя, че слънцето е изгряло. Заряза цялата си умора, обърна се и тръгна към двора, а оттам — към затвора при Новия пазар. Много беше работата и не можеше да чака, докато той тъне в тревоги за брат си.
— Шериф Паленце — чу се глас зад прозореца.
Даш се събуди. Беше прекарал дълъг ден, опазвайки мира в града, и беше заспал в стаичката в дъното на стария хан.
— Трина? — тихо попита той, стана и надникна през кепенците. Отвори ги и видя лицето на младата жена, осветено от луната.
Остана така — ухилен до уши и по долни гащи. Ризата, панталоните и ботушите му лежаха скупчени до сламеника.
— Защо имам чувството, че си дошла под прозореца ми, понеже искаш да си с мен?
Тя му отвърна с усмивка, огледа го и каза:
— Хубаво момченце си, шериф Паленце, но мъжете, които ми харесват, са с малко повече опит.
Даш започна да се облича.
— Имам чувството, че съм с повече опит от мъже три пъти по-големи от мен. Колкото и да ми харесва да си бърборя с теб, защо все пак ме събуди?
— Имаме проблем.
Даш вдигна сабята си, подаде й я, после се хвана ловко за перваза на прозореца, скочи до Трина и попита:
— Ние, в смисъл „ти и аз“ или в смисъл „Шегаджиите“? — Взе си сабята и я запаса.
— В смисъл целият Крондор — отвърна тя. После внезапно се наведе към него и го целуна по бузата. — Не се подигравах, като ти казах, че си хубав.
Даш я придърпа към себе си и я целуна страстно. После каза:
— Познал съм много жени, въпреки младостта си, но като теб няма друга. — Вгледа се за миг в очите й и добави: — Обади ми се, като събера повече опит.
— Аз съм крадла, а ти — шерифът на Крондор. Страшна двойка, нали?
Даш се ухили.
— Разправял ли съм ти за дядо ми?
Тя раздразнено поклати глава.
— Нямаме време за това.
— Какъв е проблемът?
— Открихме онази сган, дето използва каналите. Може би те са убили хората ти.
— Къде?
— Близо до мястото, където намериха Кърби, малко над Петте краища. Има една голяма табакчийница, изгоряла до основи при битката, но е с голямо мазе и изход към залива и обичайните оттоци на каналите.
— Искам да видя.
— Така си и мислех.
Той тръгна, но Трина го спря.
— Даш?
Той се обърна.
— Какво?
— Старецът.
— Как е той?
Тя леко поклати глава.
— Малко остава.
— Лошо…
Тъгата, която изпита от това, че братът на дядо му умира, го изненада.
— Къде е?
— На безопасно място. Не иска да те види.
— Защо?
— Не иска да вижда никого освен мен и още един-двама.
Даш помълча, после попита:
— Кой ще го замести?
Тя се ухили.
— Да го кажа на шерифа?
Даш отвърна сериозно:
— Ще ми го кажеш, щом ви сполети беля.
— Ще си помисля.
Забързаха в нощта и когато стигнаха изоставения северен квартал на града, близо до старите табакчийници и кланици, Трина го преведе през няколко задънени улички и изоставени сгради. Даш си припомни целия маршрут и си даде сметка, че Шегаджиите са го разчистили добре, за да могат бързо да избягат, ако им се наложи.
Стигнаха до редица опустошени от пожарищата съборетини, от които бяха останали само тук-там по някоя стена или част от покрив, до един широк каменен канал, който се наводняваше в дъждовния сезон или се пълнеше през шлюза от реката, обграждаща североизточния край на града. Сега шлюзът бе унищожен и в каменното корито течеше само малка вада. Трина ловко я прескочи и Даш я последва, възхитен от пъргавината й. Тя носеше мъжка риза, черно кожено елече, плътен клин и високи ботуши. Личеше, че е и силна, и бърза.