Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Май наистина трябва да видим за какво става дума.
Забързаха след Накор и стигнаха чак до източната порта.
— Трябваше коне да вземем поне — задъхано каза Ру.
— Нямам кон — каза Накор. — Някога имах — красив черен жребец, но той умря. Това беше, когато бях Накор Синия ездач.
— Какво искаше да ни покажеш? — попита Даш.
— Ей това — каза Накор и посочи статуята, вдигната преди седмица.
Пред статуята се бяха струпали десетина души, оглеждаха я и ръкомахаха.
Даш и Ру свиха от пътя и отидоха да видят какво толкова гледат.
— Какво е това?! — възкликна Ру.
По лицето на статуята се виждаха две червени резки, точно под очите, набраздили иначе съвършения лик.
— Прилича на кръв! — ахна Даш.
— Кръв е — каза Накор. — Статуята на Господарката плаче с кървави сълзи.
— Пак някой номер, нали? — попита Ру.
— Не! — възрази Накор. — Не бих се унизил с евтини номера, не и когато става дума за Господарката. Тя е Богинята на Доброто и… е, просто не бих го направил.
— Добре — каза Даш. — Ще ти повярвам. Но какво го причинява?
— Не знам — отвърна Накор. — Но това е нищо. Трябва да видите другото.
Забърза се отново. Даш и Ру се спогледаха и Даш каза:
— Нямам търпение да видя какво е другото.
Отново тръгнаха след бързащия дребосък. Влязоха през градските порти, минаха през източния квартал и обратно, чак до пазара. Само че този път отцепиха през пазара на юг и продължиха към Храмовия площад.
— Защо не се случиха тия две чудеса едно срещу друго? — изпъшка Ру.
— Представа нямам — изпъшка и Даш.
Стигнаха празния участък между храмовете на Лимс-Крагма и Гуис-ва. Бяха се събрали жреци от околните храмове и гледаха струпалата се пред една грамадна шатра тълпа.
Откъде Накор беше намерил шатрата, Даш нямаше представа. Вчера я нямаше, а днес — огромен павилион, с достатъчно място да събере двеста души.
Даш почна решително да си пробива път през тълпата. Някои започнаха да възразяват, но после видяха червената лента. Щом се добра до входа, с Накор и Ру на стъпка след него, Даш спря и зяпна.
— Богове! — промълви Ру.
Точно зад входа, с гръб към тях, седеше Шо Пи — и до него още петима-шестима послушници. А в центъра на шатрата бе младата Алийта. Само че тя нито стоеше, нито седеше. Беше в поза точно като на Шо Пи: с кръстосани нозе и ръце в скута. И беше окъпана от ореол от чисто бяла светлина, която сякаш се излъчваше от нея и изпълваше шатрата със светлик. Но тя… се рееше на шест стъпки над земята.
Ру сложи ръка на рамото на Накор и каза:
— Ще ти дам кораб.
— Защо прадядо ми? — прошепна Даш. — Защо не попиташ духовниците от другия храм?
— Заради онова — отвърна Накор.
Точно под жената над земята се беше разстлало нещо. Даш и Ру не го бяха забелязали, когато влязоха, заради смайващата гледка с реещата се във въздуха жена. Но сега виждаха ясно, че във въздуха виси някаква чернилка, облак от нещо злокобно и вдъхващо ужас. И двамата изведнъж ги осени с пределна яснота: светлината от младата жена задържаше тази черна сила, пазеше я да не се разпространи.
— Какво е това? — прошепна Даш.
— Нещо много лошо — каза Накор. — Нещо, каквото не съм виждал през целия си живот. И нещо, за което Пъг трябва да разбере при първа възможност. Жреците скоро ще научат за него и тяхната роля е важна, но Пъг трябва да научи за това. — Погледна Даш в очите. — И то бързо.
Ру сграбчи Накор за ръката.
— Тръгваме веднага. Ще те кача на някой кораб, а ти ще кажеш на капитана къде искаш да те откара.
— Благодаря — каза Накор и подвикна на Шо Пи: — Грижи се за работите тук. И кажи на Доминик, че той командва, докато се върна.
И да го чу, Шо Пи не отвърна нищо. Щом излязоха от шатрата, Ру каза:
— Шо Пи винаги е с тебе.
Накор сви рамене.
— Така беше. Но вече не съм му учител.
— Откога?
Накор посочи през рамо.
— Откакто тя почна да плува във въздуха. Отпреди два часа.
— Разбирам.
— Нали това ти казвам.
— Какво ми казваш?
— Ами нали ме попита!
— Аз? — възкликна Ру. — Аз май те питам какво искаш да кажеш всеки път, когато те срещна.
— Когато влязох в кафенето и казах: „Няма да стане“, говорех за онова. За оная чернилка.
— Не знам какво е и не искам и да знам, но „няма да стане“ май е доста меко казано. Направо ме уплаши.
— Ще я оправим — каза Накор. — Веднага щом се добера до Пъг.
Стигнаха до кейовете и само след няколко минути една от лодките на Ру ги откара до един от най-бързите му кораби.
— Какво ще правиш, ако Пъг не е на Острова на чародея?
— Не се безпокой. Гатис ще ми го намери.
Накор се качи по въжената стълба, а Ру извика: