Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона

— И взимат Крондор с мълниеносна атака.

Дуко се изправи, повика Матак и заповяда:

— Искам всички части да са готови за поход до час! — Обърна се към Джими. — Заповедта ме задължава да отбранявам Южните окрайнини. Затова ще запазя гарнизона, но ако си прав, на принца ще му трябва всеки войник, който можем да заделим в Крондор.

И с ефикасност, породена от опита, само за няколко минути приведе в действие целия гарнизон.

— Джими, колоната ще водиш ти и дано пристигнеш навреме. Защото ако си прав, Кеш ще удари Крондор всеки момент, а ако го вземат…

Джими разбираше дори по-добре от Дуко какво би означавало това. Кралството щеше да се окаже разцепено на две. Армията на Грейлок щеше да е вплетена в борба при Илит, армията на Дуко щеше да е принудена да удържа агресорите при Края на сушата, а гарнизонът в Шамата щеше да е принуден да стои на отбранителна позиция, за да предотврати удар при Ландрет. Ако Кеш вземеше Крондор, Грейлок щеше да изгуби цялата поддръжка по суша от юг, както и всякаква възможност за отстъпление. Щеше да се окаже заклещен между две вражески армии. А ако изгубеха армиите на Запада…

— До час ги повеждам — каза Джими.

— Добре. Защото ако Крондор падне, Западът наистина е загубен.

Тази бележка от страна на човек, опитал се да съкруши Запада само преди година, прозвуча малко иронично, но Джими беше твърде зает, за да го забележи. Върна се бързо в щаба и извика на първия ординарец, когото видя:

— Събери ми багажа и изведи коня ми от конюшнята!

Грабна един празен пергамент и седна на писалището, като изблъска писаря от стола му.