Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Познавам те! Ти си чиновник от двореца!
Мъжът го изгледа ужасено.
— Да отведем тая пасмина в двореца за разпит… ако наредите, шерифе — каза Талвин.
Всички разбираха, че Талвин е по-особен случай, но никой досега не казваше нищо. Даш, Талвин, и другите петима полицаи наредиха на двама от пленниците да вдигнат своя изпаднал в несвяст приятел и ги поведоха към двореца.
— Не са кешийци — каза Талвин.
— За кого работят тогава? — попита Даш.
Бяха в неговата стая, неизползвана, откакто го направиха шериф.
— Мисля, че работят за кешийците, но самите те може и да не го знаят.
Бяха изолирали пленниците в пет отделни стаи в двореца, — Даш искаше всеки да бъде разпитан поотделно. Талвин беше поговорил накратко с всеки от тях преди да започне сериозният разпит.
— Имаме един интересен случай, Пикни, чиновникът от кабинета на принца. Останалите са… странни. Един скитащ наемник, един хлебар, един коняр и един зидар.
— Не приличат на хора, които бих избрал за конспирация — отбеляза Даш.
— Мисля, че са будали — каза Талвин. — Никой от тях няма ум и колкото буболечка. Пикни обаче ме тревожи.
— Мене би ме поразтревожил малко онзи със сабята…
— Дегарден — подхвърли Талвин. — Онзи, който има честта да се опита да те убие.
— Дегарден — повтори Даш. — Беше готов да се опита да се измъкне с бой, вместо да се остави да го пленят.
— Или се надценява със сабята, или е точно толкова глупав, колкото мисля.
— Може да е глупав — отвърна Даш, — но за разлика от другите трима, не е от тия, които бих нарекъл „мирни“ граждани. Прилича ми на човек, който знае пътя си през задни улички и канали. Може да е някой от ония, дето ни създават неприятности в Бедняшкия квартал.
Талвин кимна.
— Е, да ги поизстискаме и да видим какво може да измъкнем.
— Добре. Аз мисля да поспя малко в собственото си легло. От месец не съм го правил.
— Между другото — каза Талвин, — в края на седмицата трябва да напусна.
— Така ли? — отвърна му с усмивка Даш. — Лош ли съм като работодател?
— Херцог Руфио пристига.
— Потвърдено ли е, че той ще е херцогът на Крондор?
— Не публично — отвърна Талвин. — Все едно не си го чул от мен.
Даш му махна и Талвин излезе. Младежът си свали обувките, изтегна се на леглото и се удиви колко мек е дебелият дюшек под него, сравнен със сламата в дъното на затвора.
Зачуди се дали да не си го вземе там… и заспа.
Събуди се, когато някой почука на вратата му.
— Кой е? — попита той сънено и стана да отвори.
— Трябва да поговорим — каза Талвин.
Даш му махна да влезе.
— Колко съм спал?
— Няколко часа.
— Малко е.
— Имаме сериозен проблем.
— Какво? — попита Даш, вече напълно буден.
— Ония петимата са подведени будали, точно както подозирах, но работят за някого вътре в двореца, и доколкото разбирам, той е агент на Кеш.
— В двореца?
Талвин кимна.
— Чиновникът е убеден, че е свързан с бизнес интереси… смята, че може да е старият ти работодател Рупърт Ейвъри.
— Едва ли — отвърна Даш. — Когато Ру иска да научи нещо, просто пита. Короната му дължи толкова злато, че обикновено му го казваме.
— Знам. Той е много свързан с теб, с фон Даркмоор и други. Но Пикни е убеден в това. Дегарден пък, от друга страна, мисли, че работи за контрабандисти от Дърбин.
— Давай накратко.
— Тези петимата, а сигурен съм, че има и други, са събирали информация за разположение на ресурси, на войници, състоянието на отбранителните съоръжения, всяка възможна информация, която би искал да получи един противник. Предавали са я на някого вътре в двореца.
— Странно. Мога да разбера някой в двореца да подава информацията на някого отвън, но отвън навътре?
— Точно това озадачи и мен, но фактът е, че човекът в замъка, на когото са донасяли, не е от хората на Патрик.
— А кой?
— Човек, който е работил тук преди Патрик да пристигне, и е останал, след като Дуко замина. Човек, който, изглежда, е бил навсякъде, когато на някой му потрябва помощ с документи или съобщения. Малар Енарес.
— Богове! Онзи слуга, когото срещнахме в горите миналата зима. Твърдеше, че е от Долината.
Талвин поклати глава.
— Ако можехме да се доберем до документите на дядо ти, обзалагам се, че щяхме да намерим името му в списъка на агентите на Велики Кеш.
Даш изведнъж се притесни за брат си.
— Трябва да разбера дали в порт Викор през последните няколко дни са пристигнали съобщения от Дуко.
— Енарес тръгна с брат ти, нали?