Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Капитане! Вдигай платната и го откарай където ти каже!
— Ама господин Ейвъри! — викна капитанът. — Разтоварили сме едва наполовина.
— Имате ли продоволствие за две седмици по море?
— Имаме, сър.
— Значи вдигай платната.
— Слушам, сър — отвърна капитанът.
По палубата се разтичаха мъже, а Ру нареди на гребците да го върнат на брега. Когато стигна пристана, видя, че платната на кораба вече се изпъват, и пожела лек път на Накор. С попътни ветрове щеше да стигне Острова на чародея до седмица или дори по-малко. А като знаеше „номерата“ на Накор, не се и съмняваше, че такива ще има.
Не можеше да се отърси от чувството, че каквото и да ставаше в Крондор, то далеч надминава по сериозност всичките му планове за богатство и власт. Играта, която предстоеше да се развърне, не беше по силите дори на най-богатия човек в Западните владения и това го плашеше. Реши тази вечер да освободи работниците рано и да се върне в имението си. Там Карли надзираваше възстановителните работи и той изпитваше непреодолимо желание да прекара нощта с жена си и децата.
Джими чете докладите, докато очите му не се насълзиха. Стана и заяви:
— Трябва да изляза малко на въздух.
— Разбирам — каза Дуко. — Четеш от съмване.
Вещината на Дуко в писмената кралска реч се подобряваше и той вече можеше да чете заедно с Джими или да разбира, ако някой друг чете на глас, но съобщенията, които пристигаха, ставаха все по-важни и той искаше да е сигурен, че не греши.
Ефектът от това занимание беше двоен: първо, Джими в момента не можеше да види на повече от две стъпки пред себе си и, второ, той самият започваше все по-ясно да разбира стратегическото положение по южната граница на Кралството.
Кеш имаше план. Джими не беше сигурен какъв точно е този план, но беше почти убеден, че Кралството ще трябва да ангажира големи сили на две места — в Края на сушата и близо до Шамата на изток. Понякога имаше чувството, че е почти на път да предугади следващата стъпка на Кеш, но някак си просто не можеше да съчетае всичко в ума си.
От улицата долетя на галоп вестоносец, дръпна юздите на плувналия в пяна кон и извика:
— Сър! Съобщение от Шамата!
Джими слезе от стълбището и взе пакета. Занесе го вътре и Дуко каза учудено:
— Много бързо. Прочети го.
Джими прочете писмото и възкликна:
— Богове! Един от патрулите ни е забелязал бързо движеща се кешийска колона през прохода Тахупсет.
— Какво означава това? — попита Дуко.
— Проклет да съм, ако знам — каза Джими. Махна на един от ординарците в стаята да донесе карта и я разгъна пред херцога. — Проходът преминава от западното крайбрежие на Морето на сънищата. Част е от стария кервански път от Шамата до Ландрет.
— Но защо кешийците ще заплашват Ландрет, след като в Шамата имаме гарнизон, който може да ги удари отзад?
Джими се замисли за миг, после каза:
— Защото не са тръгнали за Ландрет: Искат ние да си помислим така.
— Къде отиват тогава?
Джими огледа картата.
— Те са твърде далече на изток, за да подкрепят някакъв ход при Края на сушата. — Показа на картата и продължи: — Ако свият оттук на запад, могат да излязат при нас, но ние сме твърде добре защитени с подкрепленията за Края на сушата тук.
— Освен ако не искат да ни отвлекат преди да ударят Края на сушата.
Джими потърка уморените си очи.
— Може би.
— Намерението да ни изолират от Края на сушата би било логично — каза Дуко.
— Стига да можеха. Но ще им трябват доста повече хора. Може би ако скришом превеждат части през… Имам опасение, милорд, и то никак не ми харесва.
— Какво?
Джими показа на картата.
— Ами ако колоната не тръгне на северозапад към Ландрет, а хване право на север?
— Това би ги довело дотук — каза Дуко. — Но ти каза, че не се опитват да ни заблудят.
— Но ако тръгнат право на север оттук — пръстът му се спря на едно петно на картата, — са на петдесет мили източно от обичайния ни патрулен маршрут.
— Там няма нищо — отбеляза херцогът.
— Няма нищо за отбраняване — каза Джими. — Но ако продължат право на север, ще хванат една планинска пътека ето тук. Част от стария кервански път от рудниците на джуджетата при Дорджин. А този планински път стига ето дотук. — Пръстът му се заби в картата.
— До Крондор?!
— Да — каза Джими. — Ами ако прекарват конници и пехота по този път от седмици? — Огледа още веднъж донесението. — Нито дума за знамена или други отличителни знаци. Могат да са отвсякъде от империята.
— Държат ни в позиционна война с частите, които сме свикнали да виждаме, а в същото време подвеждат части от вътрешността на империята…