Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
За щастие на кралските сили, когато се добраха до стената, тя се оказа дървена. Беше построена великолепно и много здрава, но след като беше от дърво, можеше да бъде свалена. Немалко мъже загинаха, сечейки с тежки брадви по ключови места, а когато работата им най-сетне приключи, през проломите бяха хвърлени вериги с железни пръти. Прътите се препречваха, след като ги дръпнеха, после започваха да теглят веригите с товарни коне.
Бяха смъкнали широк дванадесет стъпки участък от стената и сега кралските сили се изливаха през този отвор. Ерик изчака, докато отворят огромните порти, затварящи пътя, за да поведе през тях конницата си.
Портите изведнъж потрепериха, после зейнаха и Ерик заповяда щурм. Пришпори коня си и той скочи напред.
Очите на Ерик сълзяха от пушека, но той ясно видя какво има от другата страна на портите и извика припряно да спрат.
Пехотинците му се бяха счепкали в ръкопашна схватка по бойниците.
— Слизай! — извика той на хората си. — След мен!
Затича през портата и мъжете зад него видяха какво го е накарало да спре щурма. Точно зад портата имаше дълбока десет стъпки яма с наострени дървени колове. Портата беше само с шест стъпки по-широка от ямата, по три от всяка страна, така че спешени можеха да я заобиколят, но не и на коне.
Ерик подкани мъжете през дима, примига да махне сълзите от очите си и извика:
— Откъде идва този пушек?
— Ей оттам — отвърна му познатият глас на Джедоу Шати.
Ерик погледна натам, където сочеше приятелят му.
— Проклятие.
Да, проклятие и пак проклятие.
На сто разкрача по пътя се бяха строили в бойни редици хиляди мъже, с офицери и конница на двата фланга и в тила. Виждаха се още катапулти, мангонели и балисти. Това не беше отбранителна позиция. Тази армия беше готова за атака.
Изведнъж Ерик осъзна какво предстои. Обърна се към стената и се сети, че ако бъде свалена назад, ще се получи масивен мост над рововете.
— Назад! — изрева той.
— Отстъпвай и се приготви! — извика Джедоу.
Ерик затича към чакащия го кон и се метна на седлото. Звукът на роговете и мъжките викове на пътя му подсказаха, че му предстои сражение с генерал Фадавах. И единствената мисъл, която го споходи, не беше за победа, а за оцеляване.
22.
Осъзнаване
През леса безшумно се промъкваха мъже.
Субаи напредваше тихо, но целенасочено покрай речното русло. Повечето му хора бяха загинали, макар че двама може би бяха успели да преминат рида и да се спуснат по източните склонове на планините към Даркмоор. Молеше се да е така.
Преходът беше убийствен и продължи седмици. Първопроходците му притежаваха умения, несравними с никого на Мидкемия, освен елфите и Щурмоваците на Натал. Но укрепленията на Фадавах бяха защитени от нещо по-ужасно и от най-съвършения боен човешки опит: крепеше ги някаква тъмна магия, неведома за Субаи.
Това се разбра, след като преодоляха първите истински южни укрепления. Освен смъртта и погрома, навсякъде изпитваха някакво чувство на отчаяние, сякаш във въздуха бе надвиснала някаква миазма от болка и безнадеждност. И колкото повече на север напредваха, толкова по-непреодолимо ставаше това усещане.
Известно време виждаха част от крайбрежната отбрана, докато продължаваха на север, след като пътят за Квесторско око завиваше на северозапад. Когато стигнаха пътя от Квесторско око за Ястребово гнездо, се натъкнаха на още признаци за тъмни сили.
Северният хребет над пътя беше укрепен, а южният беше осеян с вонящи трупове. По самото било бяха набити дървени кръстове с приковани пленници. На лицата на всички се беше изписал ужас, показващ, че са издъхнали от рани, а не от слънцето и разпъването. Гърлата на повечето бяха прерязани, но някои бяха с изтръгнати сърца и гърдите им зееха кървави.
И мъртвите не бяха само мъже. Сред тази отвратителна гледка се мяркаха тела на убити жени и деца.
Двама от хората му умряха час след това, когато някакви ужасни на вид мъже с белези по бузите и сякаш обладани от нечовешка сила и решителност нападнаха лагера на Субаи. От сведенията, които беше чел за армията на Изумрудената кралица, той знаеше, че тези мъже най-вероятно са Безсмъртни. Първоначално почетна стража на владетеля на Ланада, те бяха обикновени войници, превърнати в зли създания с помощта на тъмни ритуали и упойващи отвари. Изумрудената кралица беше придала на тази сган още по-извратен облик, използвайки по един от тях всяка нощ в мъртвешки ритуал, за да продължи вечната си младост.
Смяташе се, че Фадавах се е отървал от тях, но ето че явно се появяваха по подстъпите към Ябон.
Следващата седмица ги преследваха и загинаха още двама, с което на Субаи му остана да заповяда на двамата си последни спътници да поемат на изток и да се доберат до Лориел, който все още се държеше от Кралството. Надяваше се, че са се измъкнали от преследващите ги воини.