Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Трина се запъти право към голямата зейнала тръба на отсрещния бряг. Беше стара, глинена, стегната с тежък железен обръч. От глината се бяха отчупили парчета и на горния ръб се виждаха три стъпки издадени навън железа. Трина се засили, скочи, хвана се за тях, шмугна се вътре и изчезна от очите на Даш.
Той изчака малко и повтори скока й. Прехвърча над парчета счупени глинени съдове, стъкла и ръждясал метал. Стъпи зад Трина и каза:
— Не е обичайната смет, която би очаквал човек.
— За да откаже любопитковците — каза тя и продължи навътре.
Даш я последва.
Навлязоха в мрежата от канали. Трина го водеше уверено, въпреки че през изгорелите постройки над тях почти не се процеждаше светлина. При първия завои надясно тя зави и спря, опипа и извади фенер. Даш се усмихна, но си замълча. Системата все още не беше променена.
После поведе Даш по каналите. Стигнаха стока на две големи тръби, сливащи се в трета, с две по-малки — макар да бяха достатъчно големи, за да може човек да пропълзи през тях. Това бяха „Петте краища“. Трина посочи лявата малка тръба и когато Даш приклекна за скок, прошепна:
— Има жица.
Даш се промуши внимателно и продължи бавно в тъмното — опипваше пред себе си да не би да има и други аларми. Трина щеше да го предупреди, ако знаеше за такива, но дядо му беше набил в главата му, че който приема подобни ситуации на вяра, обикновено става труп.
Напредваше педя по педя и усети, че си мисли за Трина. От петнадесетгодишен беше познавал много жени — и поради чара си, и заради това, че беше благородник, а и защото беше внук на най-властния човек след краля в държавата. Два пъти бе изглупял дотолкова, че да си въобрази, че е влюбен, но и двата пъти чувството бе отминало бързо. Но нещо в тази жена пленяваше въображението му. От доста време не бе лягал с жена, но тук имаше нещо повече и той се зачуди дали обстоятелствата някога ще позволят да мине границата на нехайния флирт.
Даш замръзна. Беше сам в тъмното, търсеше капани, а умът му се беше залисал по някаква си жена. Сгълча се и чу в ума си гласа на дядо си. Старецът щеше много да му се кара за такава разсеяност.
Пое си дълбоко дъх и продължи. След малко чу отпред някакъв звук. Беше само смътен шепот, но Даш изчака. Шумът се повтори, той напрегна слух и с усилие долови тих разговор.
Придвижи се една-две стъпки напред и изведнъж спря. Усети нещо пред себе си. Протегна предпазливо ръка и напипа жица. Изчака, вслушвайки се за аларма — звук, глас, нещо, което да му каже, че е предупредил оня, който е поставил тази жица през тръбата. Беше тихо. Той си дръпна ръката и отново зачака.
Докосна жицата отново, колкото може по-леко, и прокара пръст по нея надясно. Напипа малка метална халка, забита в стената на тръбата — там жицата беше вързана. Пръстът му пробяга наляво и стигна до друга халка — жичката беше вдяната през нея и продължаваше в неговата посока.
Той опипа над и под жицата, за да се увери, че няма и втора, после легна, пропълзя по пода, изправи се и продължи предпазливо.
Скоро видя пред себе си смътна светлина и тръгна към нея. Пак чу гласовете и продължи още малко напред.
Стигна до широк басейн за оттичане на вода, с голяма решетка отгоре, и чу над себе си тропот на ботуши. Ако се съдеше по вонята в този край на тръбата, мъжете явно го използваха, за да се облекчават, и нямаха достатъчно вода, за да го отмият.
— Какво е това? — чу се глас отгоре и Даш замръзна.
— Месо. С подправки и лук, печено в хлебна кора. Взех го на пазара.
— Какво месо?
Даш пристъпи напред внимателно.
— Телешко. Какво друго да е? — чу се другият глас.
— На мен ми прилича на конско.
— Че по какво позна?
— Дай да го опитам и ще ти кажа.
Даш погледна нагоре и видя два ботуша, крака на стол и решетка.
— Крава или кон, има ли значение?
— Щото си огладнял. Защо не си взе нищо за ядене?
— Не знаех, че ще чакаме тук цял живот.
— Може другите да ги е сполетяла беда.
— Може, но заповедта е достатъчно ясна. Да чакаме тук.
— Взе ли поне карти?
Призори Даш се смъкна от тръбата при Петте краища. Малко се разочарова, че Трина не го чака. Знаеше, че сигурно е тръгнала веднага след като той се бе напъхал в тръбата, но все пак съжали — съвсем неуместно с отчаянието, което изпита от това, което беше открил.