Пазачът на фара [bg]

Мелберг също се бе прибрал за обяд и веднага щом влезе през вратата, грабна Лео от ръцете на Рита и започна да го вдига високо във въздуха, а момчето се разпищя от смях.

– Типично. Щом дядо се прибере, баба все едно се изпарява.

Рита си придаде сърдито изражение, но после се усмихна и целуна и двамата по дебелите бузи.

Между Бертил и Лео се бе зародила специална връзка още с раждането на момчето и това безкрайно радваше Рита. Но тя все пак си отдъхна, когато успяха да убедят Бертил да се върне на пълен работен ден. Идеята да помага на Паула с Лео звучеше добре, но колкото и да обичаше неправдоподобния си герой, Рита не си правеше илюзии що се отнася до способността му за трезва преценка, каквато понякога напълно отсъстваше.

– Какво има за обяд?

Мелберг остави момчето в детското столче и внимателно върза лигавник около врата му.

– Пилешко и от моята домашно приготвена салца, която толкова обичаш.

Мелберг затананика доволно. Най-екзотичното ястие, което бе опитвал, преди да срещне Рита, беше телешка яхния с картофи. Рита обаче преобърна разбиранията му. Салцата й беше толкова силна, че сякаш разяждаше емайла на зъбите, но Мелберг я обожаваше.

– Вчера се прибра късно.

Рита остави на масата една не толкова пикантна порция, която бе приготвила за Лео, и остави на Бертил да го нахрани.

– Да, пак сме под пара. Паула и момчетата са навън по задачи, но Хедстрьом много правилно отбеляза, че някой трябва да остане в управлението и да се занимава с пресата. Никой не е по-подготвен от мен да поеме тази тежка отговорност.

Мелберг напъха твърде голяма хапка в устата на Лео и момчето засмяно остави половината храна да изтече обратно отвън.

Рита сдържа усмивката си. Явно Патрик за пореден път бе успял да надхитри шефа си. Патрик й допадаше. Подхождаше към Бертил по правилния начин. С търпение, дипломация и известна доза ласкателства беше лесно да го накараш да играе по свирката ти. Тя правеше същото вкъщи, така че животът им да протича гладко.

– Бедничкият, звучи като тежка работа – каза Рита и му сервира пиле и обилно количество салца.

Чинията на Лео вече беше празна и Мелберг се захвана със собствената си храна. Две порции по-късно той се облегна доволен назад и потупа корема си.

– Добре хапнахме. Знам обаче какъв ще е идеалният десерт, какво ще кажеш, Лео? – каза той и тръгна към хладилника.

Рита знаеше, че трябва да го спре, но сърце не й даваше. Остави го да извади три големи сладоледа „Магнум“, които Бертил разпредели с усмивка на лицето. Лео едва се виждаше иззад сладоледа. Ако дядо му продължаваше така, момчето скоро щеше да стане по-широко, отколкото високо. Рита реши само днес да направи изключение.