Детето на нощта [bg]
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Хрониките на гарваните #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545859489
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Детето на нощта [bg]». Краткое содержание книги:
- Нямаше нужда да си правиш труда. Аз ще я взема.
Дензър се усмихна дружелюбно, доколкото му беше по силите, и тръгна след него. Архиварят вдигна ръка да постави книгата на високо разположения рафт, но се поколеба. Изглеждаше, че се опитва да прецени тежестта на тома. Дензър затаи дъх. Един миг се проточи колкото цял живот. Архиварят сви рамене и сложи книгата на мястото ѝ.
- Благодаря ти за помощта - каза му Дензър с още по-лъчезарна усмивка.
- Нищо особено - отвърна другият, макар че по лицето му още беше изписано съмнение. - Вземи подноса, моля те. Стражът ще те изпрати до портата.
Дензър протегна ръка и магът от Дордовер я стисна.
- Довиждане. Дано това завърши добре за всички ни.
- И аз се надявам на същото - най-после се усмихна и архиварят.
Дензър вървеше спокойно с усилие на волята, пред библиотеката повика стража, който го съпроводи до улиците на града. Чак извън стените на Школата магът си отдъхна малко и се ухили. Сега трябваше час по-скоро да намери другите. Нямаше да са добре дошли тук още дълго.
Рано сутринта на другия ден смътното подозрение в главата на архиваря го подтикна да прегледа пак Тома с Предсказанието на Тинджата. Гръмогласните му ругатни прогониха обичайната тишина от библиотеката.
Гарваните, ако остатъкът от отряда все още заслужаваше това название, си тръгнаха само два дни след пристигането си. Доколкото Вулдарок и осведомителите му успяха да преценят, натрапниците не изровиха нищо ново. Жалко, но пък не беше изненада. И стражниците на Школата, и обучените за шпиони магове вече бяха разпитали всеки, от когото се надяваха да научат нещо. Съгледвачи и майстори на потайностите и убийствата проверяваха всяко сведение. Знаеха в коя посока е тръгнала, но не и накъде се е отправила.
Все пак Вулдарок беше доволен от осъществяването на своя замисъл. Онези тримата се хванаха на примамката и така в издирването вече участваха прочути бойци. Е, имаше и защо да се ядосва - Дензър научи каквото беше нужно от Предсказанието, но си присвои и онова, което не биваше да научи. Дано не намери кой да му преведе този текст! Например съпругата му Ериан, книжница от Школата Дордовер и познавачка на ключовите ѝ знания.
Вулдарок седеше в кръчма далеч от Школата. В този заможен квартал до пазара за платове един старши маг можеше да се вижда с когото поиска, без други да си пъхат носа в делата му. Този път събеседникът му не се държеше нагло и самонадеяно както при първата им среща, но оставаше все тъй настървен.
- Налага се да проумееш, че маговете вече не са същите след нашествието на западняците - подчерта Вулдарок. - Сега не бихме си позволили да се принасяме един на друг в жертва само за да удовлетворим жаждата за мъст на някакъв осакатен Ловец на вещери. Опитваме се да възстановим могъществото си, не да го подкопаваме още повече.
Изгълта остатъка от виното в чашата си и пак я напълни от кана с най-скъпото червено от лозята на Блекторн. Прислужница сложи на масата поредната паница с миди и стриди от устието на Корина.
- Превъзходно! - доволно изрече Вулдарок.
- Но и ти разбери, че няма да отстъпя от цената - натърти Селик, чието лице бе скрито под качулка. - Ще хвана оная кучка и без твоето съгласие, но ако действаме заедно, по-лесно ще постигнем крайните си цели.
Вулдарок се подсмихна. Селик се оказа голям късметлия, че изобщо се измъкна жив от Школата, и то само след личната му намеса. Предводителят на Черните криле си тръгна доста пребледнял, след като го освободиха от сковаващите заклинания. Прозвучаха доста невъздържани упреци, но накрая Вулдарок се възползва от объркването на колегите си и наложи своето решение да пуснат Селик.
- Ериан си остава една от най-способните ни магьосници с жив и плодотворен ум. В Школата ще приемат смъртта ѝ като тежък удар. Е, не е задължително и аз да споделям мнението на другите...
- Тоест?
- Ще се съглася с исканата от тебе цена, но за всичко ще се допитваш до мен. Освен това ти уредих и малко помощ.
- От кого да я чакам?
Здравото око на Селик се вторачи недоверчиво изпод качулката.
- От Гарваните.
Смехът на Селик прозвуча стържещо заради хриповете в съсипания му бял дроб.
- Че с какво ще ми помогнат? Вече съм по-близо до скъпоценната ви цел, отколкото те някога ще бъдат.
- Съветвам те да не ги подценяваш. А въпреки изтезанията онзи елф, когото подозираш в принадлежност към Гилдията Дреч, не е издал нищо пред тебе. Гарваните са полезна допълнителна подкрепа. Наблюдавай ги, за да използваш наученото както желаеш. Аз поне ще постъпя така.