Детето на нощта [bg]

Илкар се обърна в сеното и се озова лице в лице с Дензър.

- О, богове, как ми хрумна да напусна Джулаца? - изпъшка елфът. - Напоследък всяка сутрин се събуждах до прекрасно лице и тяло. Каква ли извратена подбуда ме накара да ги заме­ня срещу гнусната ти брада и вонята на подмишниците ти?

- Признай, че ти липсваха - ухили се Дензър, зает да почес­ва късо подрязаната си брада.

- Как пък не! - разочарова го Илкар и прекрачи към под- вижната стълбичка.

- Ей! - подвикна Незнайния отдолу. - Стига сте дрънкали, размърдайте се.

Последваха го към къщата на селянина. На масата в кухня­та имаше пълна чиния с пържен бекон и уханието на билков чай насищаше въздуха. Илкар се изненада.

- Много е гостоприемен - отбеляза той, докато слагаше бе­кон на дебел комат хляб.

- Да, бе! Платих му - отвърна Незнайния. - Сега ме слушай­те внимателно. Явно в Дордовер ще упорстват в опитите си да намерят Ериан и Лиана, значи и ние трябва да действаме бър­зо. Те пропиляха предимството си от петдесетина дни, но няма да е така и занапред. Техните магове шпиони вече са навсякъ­де и дебнат за новини. Не бива да пренебрегваме и вероятност­та да ни следят. Онзи чудноват стар приятел на Уил ни разка­за, че в нощта, когато Ериан тръгнала от Дордовер, нещо ста­нало южно от града... ако може да му се вярва. Още по-ненадеждни са сведенията на пияницата, когото ти откри, Дензър, че видял жена и дете да се качват на каруца на горе-долу също­то място.

- И какво? - промърмори Дензър. - Бездруго знаехме, че са напуснали Дордовер. Не научихме нищо ново.

Незнайния отпи от чая си и поклати глава.

- Напрегни си ума, Дензър. Твърде дълго си се занимавал с интригите в Ксетеск. Научихме две неща, а от тях произтича и трето. Първо, имало е кой да им помага. Второ, предстояло им е дълго пътуване. Трето, отправили са се на юг. - Вдигна ръка, за да не го прекъсва Дензър. - Ясно ми е, че и маговете в Дордо­вер са се досетили за това. Не се съмнявам, че има техни хора във всички градове на юг. Но не знаят сведенията, с които се сдобих вчера следобед.

- Какви сведения? - намръщи се Илкар.

- Извинявайте, че не ги споделих веднага, но исках да се от­далечим от Дордовер. Срещнах случайно един търговец, отдав­нашен мой приятел, който често пътува между Дордовер и Грей- торн. Видял кола с кочияш елф да потегля от Грейторн към Ар- лън преди три седмици. Не е кой знае какво, но поне не е извес­тно на Вулдарок. Мисля, че е време да потеглим натам.

- Но Арлън е твърде встрани от Ксетеск и Баланските пла­нини - напомни Илкар.

- И аз за същото си блъскам главата - призна Незнайния. - Ето какво ви предлагам. Дензър, ти иди в Ксетеск колкото мо­же по-бързо. Най-добре ще е да летиш със Сенчести криле, а ние ще водим коня ти. Двамата с Илкар ще се насочим към Ба­ланските планини, за да поговорим с Хирад. Нещата може да се обърнат твърде зле, искам да разчитаме на неговия меч и си­ла. После нека се срещнем по-скоро в Грейторн.

- Надяваш ли се да го убедиш? - усъмни се Дензър.